Определение №117 от 11.2.2010 по ч.пр. дело №90/90 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 117
 
гр. София, 11.02.2010 година
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 90 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч” АД, гр. В. срещу определение № 561 от 28.10.2009г. по ч. т. дело № 546/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Ч” АД, гр. В. срещу определение № 278/25.06.2009г. по ч. т. дело № 295/2009г. на Варненски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с определението на Варненски апелативен съд се дава разрешение по същество на друго производство извън исковото– обезпечителното производство. Частният жалбоподател моли определението на ВКС, ТК, Първо отделение да бъде отменено, да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд, същото да бъде отменено и да бъде оставено в сила определението на Варненски окръжен съд.
Ответникът Ж. М. С. от гр. В. оспорва частната жалба, поддържа становище, че същата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Ч” АД, гр. В. частна касационна жалба срещу определение № 278/25.06.2009г. по ч. т. дело № 295/2009г. на Варненски апелативен съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК, не попадат в кръга на визираните в т. 1 и т. 2 на нормата, тъй като имат привременен, несамостоятелен характер и с тях не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е отменено определението по чл. 389 ГПК, с което е допуснато обезпечение на предявения иск от „Ч” АД, гр. В. срещу Ж. М. С. от гр. В. с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 11 671,87 лв. – вреди от запор върху банкови сметки, наложен с определение по ч. гр. д. № 58/2007г. на РС Павликени, изразяващи се в заплатени лихви по договор за банков кредит за периода 02.03.2007г. – 08.06.2007г., чрез налагане на възбрана върху описан недвижим имот до размера на претендираната сума и вместо това молбата за обезпечение на иска с правно основание чл. 389 ГПК в посочената й част е оставена без уважение, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение, отменил го е и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение.
Възприетата от някои състави непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изоставена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са освен приложените от ответника определение № 14/09.01.2009г. по ч. т. д. № 392/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 17/12.01.2009г. по ч. т. д. № 362/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 72/18.02.2009г. по ч. т. д. № 5/2009г., ВКС, І т. о., ТК, също и определение № 415/25.06.2009г. по ч. т. д. № 318/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 418/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 426/29.06.2009г. по ч. т. д. № 330/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 411/24.06.2009г. по ч. т. д. № 352/2009г., ВКС, II т. о., определение № 371/19.06.2009г. по ч. т. д. № 284/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 304/14.10.2008г. по ч. т. д. № 306/2008г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 135/18.03.2009г. по ч. т. д. № 46/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 446/10.07.2009г. по ч. т. д. № 8/2009г., ВКС, II т. о., ТК и други.
Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 561 от 28.10.2009г. по ч. т. дело № 546/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top