О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 246 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Р. Ф. от с. Б., област Смолян чрез процесуален представител адв. Б срещу определение № 264 от 20.11.2008г. по гр. д. № 732/2008г. на Окръжен съд Смолян, с което е отменено определение № 435 от 03.07.2008г. по гр. д. № 231/2008г. на Смолянски районен съд. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на предявения от К. В. К. , М. П. Я. , М. Т. К. и В. Р. Ф. срещу ВК „Р”, с. Б. иск по чл. 58 от ЗК чрез „спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание на ВК „Р”, проведено на 12.03.2008г.” до приключване на производството по иска с влязъл в сила съдебен акт.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави оплакване, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – въпросът за приложението на чл. 61 от ЗК и липсата на правен интерес от допуснатата обезпечителна мярка. Позовава се на решение № 1* от 03.11.2003г. по гр. д. № 2188/2002г. на ВКС и определение № 409 от 15.12.2005г. по ч. т. дело № 465/2005г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Ответникът В. к. „Р”, с. Б., община С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неправилност на първоинстанционното определение, а следователно и за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от исканата обезпечителна мярка след извършеното от Агенцията по вписвания на 06.06.2008г. вписване на обстоятелствата по приетите от общото събрание на 12.03.2008г. решения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
С оглед доводите на частния жалбоподател и данните по делото същественият материалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 61 от ЗК и липсата на правен интерес от допуснатата обезпечителна мярка. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС и в частност с изложеното в решение № 1* от 03.11.2003г. по гр. д. № 2188/2002г. на ВКС становище, че в правомощията на исковия съд е само прилагането на чл. 61 от ЗК, но не и спиране на охранителното регистърно производство. Предвидената в чл. 61 от ЗК възможност за спиране изпълнението на решенията на общото събрание на член – кооператорите – предмет на иска по чл. 58 от ЗК, е вид обезпечителна мярка, чието допускане се извършва по реда на допускане на обезпечение на иска съгласно чл. 391 от ГПК.
Въпросът за допускане на обезпечението на предявения иск чрез спиране изпълнението на решенията на общото събрание на член – кооператорите е конкретен, като по всяко дело следва да се прави отделна преценка налице ли са кумулативно дадените в чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на исканото обезпечение /допустимост и вероятна основателност на иска, интерес от обезпечението, респективно обезпечителна нужда/. Регламентацията на обезпечителното производство относно предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки, включително и предвидената обезпечителна мярка в чл. 61 от ЗК и начините за налагането им, съдържаща се в новия ГПК, не се отличава съществено от предходната уредба в отменения ГПК. Формираната от ВКС съдебна практика по чл. 310, ал. 1 от ГПК /отм./ в хипотезите, когато е действал като въззивна инстанция по отношение актовете по чл. 308 и сл. ГПК /отм./, е относима и приложима и към настоящия момент с оглед аналогичната разпоредба на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Постоянна е практиката, че една от предпоставките, за да бъде допуснато обезпечение на иска е наличието на интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда. Въпросът за обезпечителната нужда е конкретен за всяко дело и по всяко дело се извършва преценка за наличието на интерес от обезпечение с оглед вида и характера на търсената със съответния иск защита. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд, преценявайки необходимите предпоставки съобразно постоянната практика на ВКС, е приел, че липсва правен интерес от обезпечителната мярка „спиране изпълнението на решенията на общото събрание, проведено на 12.03.2008г.”, т. е. че не е налице обезпечителна нужда. Изпълнението на посочените в обстоятелствената част на исковата молба решения – приемане на нов Устав и избор на нов Управителен съвет, Контролен съвет и Председател на Управителния съвет на кооперацията, се извършва чрез вписване на тези обстоятелства в регистъра и след като вписването е извършено, обезпечителна нужда /интерес от обезпечение/ чрез спиране изпълнението на посочените решения не е налице.
Позоваването на определение № 409 от 15.12.2005г. по ч. т. дело № 465/2005г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е неоснователно, тъй като същото се отнася до осъдителен иск, обезпечен чрез „запор върху банкови сметки”, и визира само една от възможните хипотези за липса на правен интерес – влизане в сила на решението, с което обезпеченият иск е отхвърлен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба и изложението основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 264 от 20.11.2008г. по гр. д. № 732/2008г. на Окръжен съд Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.