ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 446/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕО. – гр. С. срещу Решение № 707 от 12.ІІ.2009 г. по гр.д. по гр.д. № 1072/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 295 от 22.VІІ.2008 г. по т.д. № 115/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от “Е” ЕО. – гр. С. срещу “И” ЕО. – гр. П. искове: за 6025 лв. – обезщетение от 5.ІV.2005 г. до 1. ХІІ.2005 г. по чл. 11 от Договор за наем от 4.ІV.2005 г., за 10 000 лв. – обезщетение от 17.ІІІ.2006 г. до 16.ІІІ.2007 г. по Договора и за 3975 лв. – част от обезщетение 30 475 лв. от 17.ІІІ.2007 г. до 5.ІV.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВС и който се решава противоречиво от съдилищата – приел е едностранно становището на ответника и е тълкувал изцяло в негова полза договора за наем в нарушение на чл. 20 ЗЗД и по този начин в нарушение на чл. 20а ЗЗД недопустимо по пътя на тълкуване е извлекъл нови задължения за ищеца – в противоречие с Р.на ВКС №297/2005 г. по т.д. №565/2004 г. и Р.на БАС №29/2004 г. по гр.д. №319/2003 г. Жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВС и решаван противоречиво от съдилищата – допуснал е обсъждане на нововъведени доводи в представена писмена защита след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – в противоречие на Р. на ВКС №130/21.ІІІ.2007 г по т.д. № 609/2006 г.
Ответникът по касационната жалба “И” О. – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото и посочения от жалбоподателя съществен материалноправен въпрос, може да се изведе разрешеният от въззивния съд въпрос, който е за начина на тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД. По този въпрос, както излага и жалбоподателят, има трайноустановена съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии. Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по изложения въпрос, тъй като съдът е зачел сключения договор от страните, съгласно чл. 20а ЗЗД и като е обсъдил доводите и възраженията им за задълженията, породени от договора, не е тълкувал договора в нарушение на чл. 20 ЗЗД и не е обвързал ищеца с нови задължения, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. С посочените Р. на ВКС №297/2005 г. по т.д. №565/2004 г. и оставеното с него в сила въззивно Р.на БАС №29/2004 г. по гр.д. №319/2003 г., са решени въпросите за правилното прилагане на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД в насоката на приетото от въззивния съд в сега обжалваното решение.
По изложения съществен процесуалноправен въпрос, за който жалбоподотелят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВС и е решаван противоречиво от съдилищата. Няма спор, че практиката на ВКС по този въпрос е тази, изразена и в Р. №130 от 21.ІІІ.2007 г. по т.д. № 609/ 2006 г., която е в смисъл, че съдът не може да обсъжда доводи на страна, съдържащи се в представени след приключване на съдебното дирене писмени бележки. Във въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение – гр.д. №1072/ 2008 г. – ответникът не е представял писмени бележки, а ако жалбоподателят се позовава на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, въпросът не е съществен, тъй като от изхода му не зависи правилното развитие на делото – нарушението е отстранено с разглеждане на делото във въззивната инстанция, в която жалбоподателят е могъл да изложи съображенията си по доводите на ответника.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно основание на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 707 от 12.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1072/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: