ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 40/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” ЕО. – гр. П. срещу Определение № 2* от 25.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 2383/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 15.ІV.2009 г. по гр.д. № 4474/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на “Т” ЕО. за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението и иска да се отмени. В Изложение до ВКС жалбоподателят обосновава съображения в подкрепа на довода, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй по изложения процесуалноправен въпрос за привличането на трето лице, няма богата и постоянна съдебна практиката.
Ответникът по частната жалба “Г” О. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е недопустима, излага и съображения, че същата е и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото за привличане на трето лице – помагач.
Така постановеното определение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 220 изр. 2 ГПК, определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба. С т. 5 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че законът предвижда касационно обжалване на въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, каквото преграждане не е налице при отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 174 и 175 ГПК (отм.) В т. 6 на ТР №1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК (отм.), а такова е и определението по чл. 176 ал. 1 т. 2 ГПК (отм.), подлежат на двуинстанционно разглеждане и по жалби срещу тях ВКС се произнася само когато са постановени за първи път от въззивен съд. ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС следва да намери приложение и по отношение на съответната разпоредба на чл. 220 изр. 2 ГПК. Правилността на първоинстанционното определение, с което не е уважено искането на ответника за приличане на трето лице – помагач по делото, е проверена с въззивното определение, което не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е налице условието по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Т” О. – гр. П. срещу Определение № 2* от 25.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 2383/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено и връчване препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: