ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 909/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД – гр. В. срещу Решение № 93 от 21.V.2009 г. по т.д. № 135/ 2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която искът е уважен и по частна жалба на “Б” ООД – гр. В. срещу Определение № 288 от 3.VІІ.2009 г., постановено по делото, в частта, с която е отхвърлено искането му за разноски за разликата до сумата 2638.58 лв. В касационната жалба се съдържат съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а в частната жалба – за незаконосъобразност на определението. В приложение към касационната жалба жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – допустимо ли е събиране на нови -доказателства, които ищецът е могъл да посочи в първоинстанцион – ното производство с оглед ограничението на чл. 266 ал. 1 ГПК и докъде се простира служебното начало. В частната жалба жалбоподателят излага, че съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, и Наредба №1/2004 г. на ВАС за определяне на минималните адвокатски възнаграждения и §2 от ДР на Наредба №1, въззивният съд е следвало да му присъди разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на иска поне 2638.58 лв. – адвокатско възнаграждение – като обосновава и съображения за фактическата и правна сложност на делото. В Изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят сочи, че по въпроса за определяне на доказани разноски – адвокатско възнаграждение – и за прекомерност на разноските, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Определение от 28.V.2007 г. по ч.гр.д. № 190/ 2007г., Определение № 293/13.ІІІ.2007 г. по д. №19/2007 г., Определение № 1196/ 15. Х.2008 г. по гр.д. № 2471/2007 г. и Решение № 25/ 26.ІІ.2009 г. по гр.д. №4651/2007 г. Иска да му се присъдят 2638 лв.
Ответникът по касационната жалба “П” ЕООД – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага съображения и по същество на касационната жалба и не излага становище по частната жалба.
По касационната жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която осъдителен иск е отхвърлен, който иск частично е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос е: допустимо ли е съдът да събира нови доказателства, които ищецът е могъл да посочи в първоинстанционното производство с оглед ограничението на чл. 266 ал. 1 ГПК и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства. Когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно съдът да е процедирал неправилно, като за да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният е назначил исканата от ищеца експертиза, по съображения, че спорът не е изяснен относно стойността на изкопаните и извозени количества земна маса, с което не е нарушил установената за страните забрана за събиране на доказателства по чл. 266 ал. 1 ГПК както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Съгласно чл. 195 ал. 1 ГПК, съдът може и служебно да назначи вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, са необходими специални знания из различни области и приетото в т.10 на ТР №1/4.І.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС за назначаването служебно от съда на вещо лице, създадена по приложението на чл. 157 ал. 1 ГПК (отм.), намира приложение и към аналогичната разпоредба на чл. 195 ал. 1 ГПК.
Тъй като по изложения въпрос има задължителна съдебна практика – посоченото ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съобразно която е постановено обжалваното въззивно решение, не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му и когато се налага изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения е неоснователно искането за до – пускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По частната жалба:
С въззивното решение ответникът по делото е осъден да заплати на ищеца разноски 3110 лв. за двете съдебни инстанции – от направените от ищеца разноски, посочени в представения Списък на разноските в размер на 6670 лв. (л.50), съдът е определил следващите се на ищеца разноски съразмерно уважената част на иска. По молба на ответника по делото, с обжалваното сега определение, въззивният съд е допълнил решението в частта за разноските, като от направените от ответника разноски във въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение 5000 лв. – е присъдил 1200 лв. Съдът е уважил възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е приел, че за първоинстанционното производство са присъдени на ответника разноски 5000 лв., и делото не е с фактическа и правна сложност, приключило във въззивната инстанция в едно съдебно заседание.
С оглед изложеното частната жалба е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК и е основателна. Разрешеният от въззивния съд въпрос за разноските по делото, е решен в противоречие с посочените от частния жалбоподател съдебни актове: Опр. от 28.V.2007 г. по ч.г.д. № 190/ 2007 г., Опр. № 293/13.ІІІ.2007 г. по д. №19/2007 г., Опр. № 1196/ 15. Х.2008 г. по гр.д. №2471/2007 г. и Опр. № 25/26.ІІ.2009 г. по гр.д. № 4651/2007 г., всички на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението.
Частната жалба е основателна. От направените във въззивното производство от ответника по делото разноски – 5000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на иска, следва да му се присъдят исканите разноски 2638.58 лв. Определено възнаграждението съгласно чл. 78 ал. 2 т. 4 от Наредба №1 от 9.VІІ. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1804.88 лв., а трикратният му размер съгласно §2 от ДР на Наредба №1/2004 г. – 5414.64 лв., поради което следва да се вземе предвид размера, посочен в Договора за правна защита и съдействие от 17.ІV.2009 г. 5000 лв. и съобразно отхвърлената част на иска да се присъдят на ответника по делото разноски 2638.58 лв., както е поискал с молбата по чл. 248 ГПК.
Затова частната жалба следва да се уважи, като обжалваното определение се отмени в частта, с която не е присъдена разликата над 1200 лв. до 2628.58 лв. или – за 1438.58 лв., които разноски да се присъдят на ответника по делото.
За касационното производство няма данни да са направени разноски, поради което не следва да се присъждат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 93 от 21.V.2009 г. по т.д. № 135/ 2009 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
ОТМЕНЯВА Определение № 298 от 3.VІІ.2009 г. по т.д. № 135/ 2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която не са присъдени в полза на “Б” ООД – гр. В. разноски по делото за въззивното производство 1438.58 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА “П” ЕООД – гр. В. да заплати на “Б” ООД – гр. В..48 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: