ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
София 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 83/ 2009 год.
Производството е по чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ч. – от гр. С. срещу Решение № 108 от 31. Х.2008 г. по гр.д. № 616/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 6.VІІІ.2007 г. по ф.д. № 148/ 2006 г. на СГС, ФО, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 6.ІV.2006 г. от ОС на “М” ООД – гр. С., с оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и за необоснованост.
В Изложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалнопрвавни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: относно процедурата по свикването на ОС – решения на ВКС № 723/1992 г., № 811/ 1992 г. и № 522/1992 г., относно даването на разумен срок в изпратеното предупреждение – Р 1291/ 1999 г. по т.д. № 5599/ 1999 г., с което е прието, че законът изисква изтичане на период от време между получаване на писменото предупреждение за изключване и решението на ОС, за да може съдружникът да съобрази поведението си със закона и дружествения договор, Решение № 567 от 7. Х.2004 г. по г.д. № 13/ 2000 г. относно неподготвянето на материали, свързани с провеждането на ОС, което представлява нарушение на правото на сведение, както и за нарушение на материалните права на съдружника и участието му в дружествените работи – Решение № 1* от 10.І.2001 г. по гр.д. № 972/ 2000 г. Жалбоподателят излага, че са налице материалноправни и процесуалноправн въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, че поставените в касационната жалба въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като са от съществено значение за защитата на правата на съдружник при изключване. Представя копия от посочените в Изложението решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ”М” ООД – гр. С. по съображения, изложени в писмен отговор, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като съдът е решил спора в съответствие с постоянната и трайна съдебна практика, че жалбоподателят не е обосновал поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и нито едно от приложените решения не подкрепя доводите за наличие на основанията по чл. 280 ГПК. Излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел за неоснователен иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 6.ІV.2006 г. от ОС на “М” ООД – гр. С., по съображения, че са спазени изискванията на закона и на дружествения договор при свикването и провеждането на ОС – писмената покана по чл. 139 ал. 1 ТЗ, съдържаща дневния ред на ОС, е изпратена на ищеца и получена от него, както и писменото предупреждение по чл. 126 ал. 3 ТЗ, ОС е проведено при изискващия се от закона кворум и решенията са взети с мнозинство от гласовете на съдружника, представляващи 60% от капитала на дружеството. Съдът не е уважил доводите на ищеца за материалната незаконосъобразност на решението за изключване от ОС от 6.ІV.2006 г., като е изложил, че в Предупреждението за изключване са посочени изрично и конкретно действията на съдружника, които са против интересите на дружеството. Съдът е посочил, че анализът и преценката на писмените доказателства, обосновават изв. за извършени от ищеца действия, накърняващи пряко или косвено интересите на дружеството – извършваната конкурентна дейност с регистрирането на дружество с идентичен предмет и седалище и сходно наименование, регистрирането на свое име ползваната от дружеството търговска марка – действия против постигане на дружествените цели на дружеството, свързани с просперитета на стопанската му дейност. Съдът е заключил, че са налице действия на ищеца против интересите на дружеството, даващи основание за изключването му.
Жалбоподателят не излага кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените решения и че се решават противоречиво от съдилищата. С оглед доводите на жалбоподателя, съдържащи се в касационната жалба и данните по делото, могат да се изведат разрешените от въззивния съд съществени материалноправни въпроси: 1. какво трябва да е съдържанието на поканата по чл. 139 ал. 1 ТЗ, 2. какво трябва да съдържа предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ и трябва ли последното да съдържа срок за коригиране на сочените като нарушения действия и 3. трябва ли съдът да изследва налице ли са предпоставките по чл. 126 ал. 3 ТЗ.
Въпросите за необходимото съдържание на поканата по чл. 139 ал. 1 ТЗ и на предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ, не са решени от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика по тези въпроси. Както излага и жалбоподателят, в поканата трябва е посочен дневният ред на ОС, за да може съдружникът да се запознае с въпросите, които ще се разискват и съответно да се подготви за участие в обсъждането им, на което изискване отговаря отправената до жалбоподателя покана за ОС на 6.ІV.2006 г. Жалбоподателят преди поканата за ОС на 6.ІV.2006 г., е получил на 27.ІІ.2006 г. покана за ОС, насрочено да 8.ІІІ.2006 г. с посочен идентичен дневен ред, на което ОС се е явил и което е напуснал заедно с пълномощника си, получил е на 22.ІІІ.2006 г. покана за ОС на 22.ІІІ.2006 г. с посочен идентичен дневен ред, което е отложено по негово искане от 21.ІІІ.2006 г. поради заболяване, получил е между датите на трите насрочени ОС с идентичен дневен ред съответно материалните по обявения дневен ред, с оглед което е неоснователен доводът му, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за съдържанието на поканата за свикване на ОС в противоречие с практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС въпросът за съдържанието на предупреждението за изключване и необходимостта от даване на срок за поправяне на съдружника. Както излага жалбоподателят, и в който смисъл е практиката на ВКС, целта на предупрежданието по чл. 126 ал. 3 ТЗ, е да информира изключвания съдружник за вмeнените му нарушения, за да може той да подготви защитата си, за което се изисква период от време между предупреждението и насроченото ОС за изключване – в този смисъл е приетото от ВКС в Решение № 1* от 28. ХІ.2003 г. по т.д. № 579/ 2003 г., в Решение № 455 от 4.VІ.2008 г. по т.д. № 99/2008 г. на ВКС и др. Законът не изисква в предупрежданието за изключване да се даде на съдружника срок, в който да се поправи, след изтичането на който и ако не се поправи – тогава да се разисква въпросът за изключването му. С оглед естеството на вмененото на съдружника неправомерно поведение, в случаите, в които не може да се очаква преустановяване на това поведение, не може да се изисква даване срок за поправяне, независимо от целта и смисъла на предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена и в Решение № 534 от 8.V.2004 г. по т.д. № 1395/ 2003 г. и др.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил въпроса трябва ли съдът да изследва налице ли са предпоставките по чл. 126 ал. 3 ТЗ, за които жалбоподателят поддържа, че трябва да са налице към датата на изпращане на предупреждението за изключване. За да установи, че са били налице предвидените в закона основания за изключване, като санкция за виновно поведение, съдът следва да установи след обсъждане на събраните доказателства, налице ли е основание за изключване, което е и направено с обжалваното решение. Като е изследвал налице ли са посочените в предупрежданието за изключване неправомерни действия на изключвания съдружник в светлината на събраните писмени доказателства, съдът за установената извършвана конкурентна дейност с регистиране на дружество с идентичен предмет на дейност и седалище със сходно наименование, и заради регистрирането на свое име на ползваната от дружеството марка, е стигнал до изв. , че изключваният съдружник е действал против постигане на дружествените цели, свързани с просперитета на стопанката му дейност. На основание извършените действия против интересите на дружеството, е заключил, че са налице основания за изключване, с което е извършил проверка на законосъобразността на взетите решения – произнесъл се, че са били налице предвидените в закона основания за изключване, като санкция на съдружника, допуснал неправомерно поведение.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят само поддържа, без да представя доказателства за противоречиво решаване от съдилищата на изложените въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като неоснователно жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване на това основание от същественото значение на изложените въпроси за защитата на правата му като съдружник, изключен неправомерно. Точното прилагане на закона не е свързано с материалния интерес на жалбоподателя от предявения иск, а е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по изложените правни въпроси, каквато в случая не е налице. Развитие на правото има, когато произнасянето от въззивния съд по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 108 от 31. Х.2008 г. по т.д. № 616/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: