ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
София, 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1019/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. “Б” – гр. С. срещу Решение от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 509/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 15.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 1436/ 2008 г. на СРС, 27 с., с което е отхвърлен искът на ЗПАД ”Б” – гр. С. срещу “Н” – гр. С. за сумата 9009 лв. – платено застрахователно обезщетение по риска ”кражба” на л.а.”Ауди А4”, рег. №В4767КА от охраняван паркинг и за сумата 2025.34 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Основания за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са решени материално -правни въпроси: за дължимата грижа и отговорността на влгоприемателя по договор за влог, и в частност по договор за охрана, която следва да се ангажира, когато липсата на вещта се дължи на негово поведение, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа, които въпроси са решени в противоречие със съдебната практика: Р. № 1045/14. ХІІ.2005 г. по т.д. №342/2005 г. на ВКС, Р. №226/ 31.ІІІ.2005 г. по т.д. №182/2004 г. на ВКС, Р. № 366/10.І.2007 г. по т.д. № 534/2006 г. на ВтАС и Р. от 7. ХІІ.2004 г. по гр.д. № 419/2004 г. на ВтАС – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК поради широката обществена приложимост на платената услуга ”охраняем паркинг” и свързаната с това отговорност на орханяващия, като съдът не следва да прехвърля цялата отговорност върху неизвестните извършители и се поставя и въпросът защо се плаща такса за паркинг, когато влогоприемателят не носи отговорност за липсата на вещта.
Ответникът по касационната жалба “Н” – гр. С. ответник по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по жалбата “А”Скорпио” ООД – гр. С. трето лице -помагач на страната на ответника, не изразява становище но искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на застрахователя по чл. 213 ал. 1 КЗ за платеното на собственика на л.а.”Ауди А4” с д.к. №В4767КА обезщетение по риска “каско” при настъпило на 4.ІІІ. 2006 г. застрахователно събитие ”кражба”, по съображения, че ищецът е обезщетил застрахованото лице с плащане на застрахователно обезщетение 9009 лв., но ответникът, от чиито охраняем паркинг е отнет автомобила, не е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по предявения пряк иск. Изложени се съображения, че твърдяното от ищеца неизпълнение на договорното задължение на влогоприемателя по договора за влог на ответника със собственика на автомобила, не придава на ответника качеството “причинител на вредите”, като носителят на правото на собственост върху лекия автомобил, е увреден с поставянето му в невъзможност да упражнява фактическата власт върху вещта и не е загубил правото на собственост, при отнемането на фактическата власт върху автомобила настъпва рискът “каско” и се поражда за застрахователя задължение за плащане на обезщетение. Съдът е заключил, че причинител на вредите е лицето, отнело вещта, че неизпълнението на задължението на влогоприемателя да върне вещта по договора за влог, не се дължи на причина, за която влогоприемателят отговаря – налице е чл. 81 ал. 1 ЗЗД – случайно събитие по отношение поведението на влогоприемателя, освен това самото неизпълнение, без поведението на извършителя, не поражда вредите и отнемането на вещта е осъществено от лицето, което има качеството “причинител на вредата”, каквото качество ответникът няма и искът е отхвърлен.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос за дължимата грижа и отговорността на влогоприемателя по договор за влог, в частност при договор за охрана на МПС, е важен, но не е релевантен за изхода на делото, тъй като е без значение за решаването на спора. Въз основа на събраните доказателства и след обсъждане доводите на страните, съдът е приел, че колата, застрахована при ищеца, е била оставена на 4.ІІІ.12006 г. в паркинга, стопанисван от ответника, на място, до което се стига след минаване през две бариери, всяка охранявана от жива охрана, на което основание съдът е приел, че отнемането на колата е резултат на случайно събитие по смисъла на чл. 81 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят не е поддържал и не е установил по делото ответникът да е създал условия за противозаконно отнемане на оставените на паркинга коли, като не е охранявал паркинга, не го е оградил надлежно, не го е осветил и т.н., нито жалбоподателят е поддържал, че отсъствието на колата в нощта на 4.ІІІ.2006 г., се дължи на друга причина, а не на установеното противозаконно отнемане, както е посочено в представената Служебна бележка, издадена от СДВР – І РПУ – гр. С. за образувано дознание.
Представените от жалбоподателя копия от Р. №1045/ 14. ХІІ.2005 г. по т.д. №342/ 2005 г. на ВКС и от Р. №226/31.ІІІ.2005 г. по т.д. № 182/2004 г. на ВКС, както и от Р. № 366/10.І.2007 г. по т.д. № 534/2006 г. на ВтАС и Р. от 7. ХІІ.2004 г. по гр.д. 419/2004 г. на ВтАС, съдържат произнасяне относно правоотношения, създадени по договор за влог, поради което са неотносими към предявения иск по чл. 213 ал.1 КЗ с оглед установеното по делото случайно събитие за отсъствието от паркинга, охраняван от ответника, на автомобила, застрахован при ищеца. Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като е създадена съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 213 КЗ. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат поисканите разноски за касационната инстанция, тъй като няма доказателства да е направил такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 30.VІ. 2009 г. по гр.д. № 509/ 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ ”Д” отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: