ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
София, 23.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 843/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”С” ООД – гр. В. срещу Определение № 474 от 2. Х.2009 г. по ч.т.д. 416/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 1* от 15.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 755/ 2009 г. на Варненски окръжен, с което е отменено Определение № 1995/ 9.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1469/ 2009 г. на Варненски районен съд за допуснато обезпечение на бъдещи искове, чрез възбрана върху описания недвижим имот и е постановено друго, с което обезпечението е допуснато след внасяне на гаранция 1000 евро. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, като обосновава, че то подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274 ал. 2 т. 3 ГПК, като излага и съображения за неправилност на допуснатото обезпечение на иска при гаранция в посочения размер.
Ответникът по частната жалба “Е” ЕООД – гр. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещи искове, чрез възбрана върху недвижим имот, е допуснато при гаранция в размер на 1000 евро. Изложени са съображения, че се касае за определение, за което не е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, в която разпоредба лимитивно са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Съдът е посочил, че определението по чл. 390 ГПК не попада в кръга на тези по чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Съдът е заключил, че това определение подлежи на двуинстан – ционно разглеждане, поради което след произнасянето на Варненския окръжен съд, е изчерпан редът за обжалване и постановеният от него акт е влязъл в сила.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че въззивно определение, с което е изменено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на бъдещ иск и обезпечението е допуснато при гаранция, не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Въззивното определение, с което по жалба съдът се произнася по обезпечение по чл. 390 ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на бъдещ иск, както е прието и в обжалваното определение, има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстан – ционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.
Затова правилно със сега обжалваното определение ВКС, тричленен състав, е оставил без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което допуснатото от първоинстанцион – ния съд обезпечение на иска, е допуснато при внасяне на гаранция в посочения размер.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 474 от 2. Х.2009 г. по ч.т.д. 416/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: