3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 16.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №365/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] срещу решение от 26.10.2010 г. по гр.д. №4898/2010 на СГС, ГО , с което е обезсилено изцяло решение от 25.11.2009 г. по гр.д. №507/2009 г. на Софийски районен съд, 26 с-в и производството по осъдителните искове предявени при условията на чл.422 ал.1 от ГПК на касатора срещу Р. К. Я. за сумите 4 147,63 лева-главница –стойност на потребена енергия и 1060 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД е прекратено като недопустимо.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на двата иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Като обуславящ изхода на спора процесуалноправен въпрос се сочи , дали при погрешно формулиран в исковата молба петитум на иска по чл.422 от ГПК като осъдителен вместо установителен, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството или следва да пристъпи към процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и е постановено по чл.270 ал.3 от ГПК / преди ред. на чл.274 ал.4 от ГПК в ДВ бр.100 /2010г. /, доколкото касационната жалбата е подадена на 29.11.2010 г., намира, че същата е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви в насока прилагането на разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК, която регламентира исковата защита на кредитора при издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК като такава с иск за установяване на вземането, за което е издадена вече заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Решаващият състав е разгледал и се произнесъл по искова молба, чиято обстоятелствена част сочи недвусмислено, че спорът е по иск по чл.415 ал.1 от ГПК, с който се търси защита в пределите на установяване на оспореното с възражение от длъжника вземане, но не и присъждането му в негова полза ,за което същият вече разполага със самата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която макар и не влязла в сила е вече налична като изпълнителен титул. При констатирано противоречие на обстоятелстваната част на исковата молба и нейния несъответстващ осъдителен петитум, решаващият съд е следвало да процедира по реда на чл.129 ал.2 от ГПК като даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в съответствие с надлежните указания на съда в тази насока. По този въпрос ВКС се е произнесъл с поредица решения по чл.290 ГПК, които се явяват задължителна за съдилищата практика на ВКС: решение №27 от 08.03.2010 г. по т.д. № 521/ 2009 г. на Първо отделение на ТК на ВКС, Р, №138/25.06.2010 г. по т.д. № 927/2009 на ІІ ро т.о. , Р №102/09.07.2010 г. по т.д. № 767/2009 г. І во т.о. , Р 158/13.10.2010 г. по т.д. № 1086/2009 г. на ІІ ро т.о. и други , в които се приема , че когато е предявен иск по реда на чл.415 ал.1 от ГПК за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и подадено възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника и този иск е с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен, то се касае за нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на иска. Следователно задължение на въззивния съд е било да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба, съгласно т.4 от ТР №1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което макар и по стария ГПК не е изгубило актуалността си и по сега действащия процесуален закон. При това положение, обжалваното решение на въззивната инстанция се явява постановено в противоречие с практиката на ВКС формирана по реда на чл.290 от ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2010 г. по гр.д. №4898/2010 на СГС, ГО .
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 52 лева и девет стотинки в седмодневен срок по набирателната сметка на ВКС, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.