О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 28.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 396 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. З. срещу решение № 10 от 03.01.2011г. по т. дело № 302/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 26.03.2010г. по т. дело № 1067/2009г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 95 000 лв., представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове съобразно депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на Централния депозитар, с които е извършено плащане по договор от 22.11.2000г. за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 25 906,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2007г. до 02.07.2009г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 2 758,13 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост и евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 3 и т. 2 ГПК: релевантният за спора процесуалноправен въпрос за обратното действие на новата процесуална норма /чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК/ във връзка с пасивната легитимация на АПСК да бъде ответник по иска е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ще разкрие точния смисъл на посочената правна норма и ще осъвремени тълкуването на нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА, а изясняването на правомощията на АПСК и обема на нейната процесуална дееспособност би имало принос за развитието на правото с оглед липсата на формирана съдебна практика; въпросът за обратното действие на процесуалните норми се решава противоречиво – в решение № 329/04.06.2010г. по гр. дело № 883/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение 190/24.06.2010г. по гр. дело № 813/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 664/21.06.2007г. по гр. дело № 624/2004г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. е възприето разбирането за действие занапред, а в решение № 1151/02.10.2008г. по гр. дело № 4875/2007г. на ВКС, ГК, V г. о. е възприето тълкуването, че обратното действие на процесуалните норми е изключение, което трябва да бъде предвидено изрично от законодателя.
Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевира доводи, че касаторът не е посочил въпроса от съществено значение за изхода на делото, а доводите се отнасят до твърдени пороци на въззивното решение. Относно цитираната съдебна практика изразява становище, че решенията са неотносими към правния спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че на 22.11.2000г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] – дружество с държавно имущество, по силата на който ищецът [фирма] е закупил от държавата в лицето на Министъра на икономиката 21 033 дружествени дяла по 10.00 лв. всеки, представляващи 80% от регистрирания капитал на дружеството, срещу заплащане на цена в размер 480 000 щ. д. с левова равностойност по курса на БНБ към момента на всяко отделно плащане за дяловете или 22.82 щ. д. за всеки закупуван дружествен дял. Като е изследвал уговорените срокове и начин на плащане, обсъдил е представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е заплатил в пълен размер всички суми, дължими на ответника съгласно процесния договор за приватизационна продажба, включително претендираните от ответника суми съгласно размерите, посочени в призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М. с взискател АСПК, като плащанията са били извършвани както с парични средства /щатски долари и лева/, така и с компенсаторни инструменти, в резултат на което сумата от 95 000 лв. по депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на [фирма] и Нареждане за плащане с компенсаторни инструменти от 09.08.2007г. надхвърля размера на дължимите по приватизационния договор и изпълнителното дело суми.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивната инстанция е приела, че АПСК не е пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искове. Изложила е съображения, че като администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол в случаите, предвидени в ЗПСК, Агенцията е административен орган и действа в качеството си на процесуален представител на държавата с ограничени в рамките на изрична законова делегация процесуални права /по чл. 19, ал. 2 /отм./ ЗПСК, сега чл. 22б, ал. 4 ЗПСК/, като не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да участва във всички съдебни производства, образувани във връзка, при и/или по повод приватизационни договори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК Върховният касационен съд може да уточни и конкретизира въпроса.
С оглед посочените от касатора правни въпроси и данните по делото, същите се отнасят до действието на нормата на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК и наличието на пасивна процесуалноправна легитимация на АПСК като ответник по иск с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума, представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид приетата в хода на исковото производство разпоредба на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК и липсата на формирана по отношение на тях постоянна съдебна практика. За да се разкрие точният смисъл на посочената правна норма и за да бъдат изяснени правомощията на АПСК и обема на нейната процесуалноправна и материалноправна легитимация с оглед приетата нова законова разпоредба е необходимо допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователен е доводът за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Посочените от касатора правни актове се отнасят до други правни норми, различни от разпоредбата на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК, поради което се налага изводът, че след като в тях не е отговорено на релевантните за настоящия правен спор правни въпроси, същите са неотносими.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 03.01.2011г. по т. дело № 302/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 418,13 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване