О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
С., 24.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седми февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 943 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение на очни болести [фирма] , против постановеното на 25.05.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, по т.д. № 1135 / 2011 год., с което , след отмяна на първоинстанционното решение № 1118 / 03.12.2010 год., постановено по т.д.№ 1200 / 2010 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 15 състав , в частта , в която са отхвърлени предявените в активно субективно съединение искове на И. Т. Б. и Д. С. С. ,с правно основание чл.74 от ТЗ , съдът е постановил отмяна на взетите от Общо събрание на съдружниците на [фирма] от 19.04.2010 год. решения, обективирани в т.3 на съставения протокол – за изключване съдружниците И. Б. и Д. С., на основание чл. 126 ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ.
Касаторът мотивира неправилност на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила .
Излага довод за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – постановяване на въззивното решение в противоречие с казуална съдебна практика по идентичен въпрос , обосновал и решаващите изводи на съда относно приложението на чл. 137 ал.3 предл. второ от ТЗ , в случай на едновременно изключване на двама съдружника , на едни и същи основания . Касаторът сочи противоречива съдебна практика : реш. № 138 / 28.11.1996 год. по ф.д.№ Ф – 161 / 1996 год. на V-то гр. отд. на ВКС , респ. реш.№ 554 / 12.06.2007 год. по т.д.№ 221 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС , като изводите на въззивния съд са в съответствие с второто .
Ответните страни формално оспорват касационната жалба, поради липса на изискуемите по чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допустимост на обжалването .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 , като е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт .
С решението си въззивният съд е уважил предявените от И. Б. и Д. С. искове с правно основание чл.74 от ТЗ и е отменил решението на ОС на [фирма] от 19.04.2010 год. , като е приел, че гласуването на решението за изключването на двамата съдружници / общо и без участието на всеки от тях при гласуване изключването на другия съдружник / , независимо от общите основания за изключването им , се явява в противоречие с чл.137 ал.3 предл. второ от ТЗ и на това основание взетите решения за изключването на ищците са незаконосъобразни . Независимо от този си извод , съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на изключването , поради непосочване на конкретни обстоятелства и факти относно поведението на съдружниците/ действие или бездействие /, позволяващи квалифицирането му като „ неизпълнение задължения за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството „ / чл. 126 ал.3 т.1 ТЗ / и „ неизпълнение решенията на Общото събрание „ / чл.126 ал.3 т.2 ТЗ / . Приел е , че ответникът е транспонирал общата формулировка на закона / „несъдействие в управлението на дружеството „/ или обобщено е квалифицирал поведението на ищците , като „ увреждащо търговската репутация на дружеството „ , като липсата на изложение за конкретните им проявления изключват възможността за доказване , респ. защита на изключвания съдружник . Конкретно посочените обстоятелства – т.2 б.”б” и т.3 от поканата – предупреждение за изключването, към която препращат мотивите на решението на ОС – въззивният съд е приел некореспондиращи с основанията за изключване в чл.126 ал.3 т.1,2 и 3 ТЗ , тъй като не предполагат квалифициране по някоя от законовите хипотези .
При така установеното , формулираният от касатора материално – правен въпрос , относно прилагането на чл.137 ал.3 предл.второ от ТЗ , в хипотеза на едновременно изключване на повече от един съдружник , макар и значим , не се явява единствено обусловил решаващите изводи на съда , основаващи се и на незаконосъобразност на отменените решения за изключване на ищците като съдружници, поради липса на вменено им конкретно поведение , предпоставящо изключването в хипотезите на чл.126 ал.3 т.1 – 3 ТЗ , респ. вменено им конкретно такова, неподлежащо на квалифициране като поведение по смисъла на същите разпоредби .
С оглед липсата на общата предпоставка по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с Тълкувателно решение № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за формулиране на правен въпрос , отговорът на който обуславя решаващите изводи на съда , касационното обжалване не следва да бъде допуснато .
Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 866 / 25.05.2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, постановено по т.д.№ 1135/2011 година .
Определението е окончателно .