Изх. № М-92-00-985
Дата: 02.10.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 7, ал. 1;
КСО, чл. 7, ал. 2;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 158;
ЗЗО, чл. 7, ал. 1;
ЗЗО, чл. 7, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“ – „в“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11;
ЗЮЛНЦ, чл. 1, ал. 2.
ОТНОСНО: задължително осигуряване на председател на фондация
С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. М-92-00-985/2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Председател на фондация упражнява трудова дейност безвъзмездно, като възнаграждения в това му качество не са договорени. Същият е отличен специалист- психолог и във връзка с предмета на дейност на фондацията може да се наложи да изпълнява и дейност като психолог.
Задавате следните въпроси:
1. Дължат ли се осигурителни вноски предвид обстоятелството, че председателят не получава възнаграждения във фондацията?
2. Законосъобразно ли е сключването на трудов договор с председателя на фондацията в качеството му на работник/служител по смисъла на Кодекса на труда на длъжност „психолог“?
В представената фактическа обстановка не е посочено ясно предвидено ли е в учредителния акт на фондацията или с решения на колективния или управителния й орган изплащане на възнаграждения на председателя и членовете на тези органи, което има значение за прилагането на осигурителното законодателство, поради което отговаряме принципно.
Правна уредба:
Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел се уреждат със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ)/.
Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации (чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Те подлежат на вписване в общ регистър на сдруженията и фондациите. Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават – тя винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели (арг. чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл. 35, ал. 1 от закона фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен и се определят от учредителния акт на фондацията. Управителните органи на фондацията не са ограничени от закона относно тяхното наименование, брой, както и по отношение на броя на техните членове. Във всички случаи фондацията следва да има поне един управителен орган, който да управлява и да изразява волята й. Когато в учредителния акт не са посочени органи на управление на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34 от ЗЮЛНЦ. Законът не определя наименованията на органите на фондацията. В практиката са се наложили няколко по-популярни наименования: за върховен орган – настоятелство, съвет на фондацията, съвет на дарителите, върховен съвет, а за управителния орган – директор, управител, председател или управителен съвет. Законът не забранява създаването и на други допълнителни органи. Статутът, регулирането на техните правомощия, редът за включване на лицата в техния състав и други се определят с учредителният акт.
Социално и здравно осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
В случай, че в учредителния акт на фондацията по чл. 34, ал. 1 от ЗЮЛНЦ е посочено, че председателят на фондацията се избира от органите на управление, се прилагат разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Общо заболяване“, фонд „Пенсии“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и фонд „Безработица“ Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. По отношение същността на „неначислените възнаграждения” следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за ДОО.
Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 158 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 1, буква „в” от ЗЗО.
В случай, че правоотношението с председателя на фондацията не е възникнало по избор, осигуряването му се провежда като работещ без трудово правоотношение.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в ЗБДОО за съответната година.
Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите. На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски декларирането е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда, и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Съгласно цитираната разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал.1 от КСО).
Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от ЗЗО. Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с реда за внасяне на осигурителни вноски по КСО, с изключение на случаите, когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са осигурени за сметка на републиканския бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителните вноски, поредността на доходите е следната:
1. пенсии (без добавките към тях);
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Предвид гореизложеното, в случай че в устава на фондацията или с решения на колективния или управителния орган не са определени/договорени възнаграждения на председателя и членовете на тези органи за положен труд, осигурителни вноски не се дължат. Ако впоследствие в някой от гореспоменатите актове се предвиди клауза за изплащане на възнаграждение на председателя на фондацията, дори същото да не е начислено и изплатено, върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски при съблюдаване на максималния размер на месечния осигурителен доход.
Прилагане на трудовото законодателство не е в компетентността на НАП. За отговор на втория Ви въпрос следва да се обърнете към Министерство на труда и социалната политика.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/