ОТНОСНО: Задължително осигуряване на едноличен търговец, собственик/съдружник и управител на няколко търговски дружества, който има отпусната пенсия.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмо с вх. № 20-28-120/02.04.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте собственик на капитала на седем дружества (четири ЕООД и три ООД), с които имате сключени договори за управление и контрол и сте самоосигуряващо се лице в ЕТ „М.Г.”. От всички дружества получавате възнаграждение по договор за управление и контрол (ДУК) и сте достигнал максималния месечен размер на осигурителния доход, поради което не внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Предстои Ви да се пенсионирате по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Поставяте следните въпроси:
Възможно ли е като пенсионер да се осигурявате само здравно, от ЕТ „ М. Г.”, като самоосигуряващо се лице, върху минималния осигурителен доход и да продължите да получавате възнаграждения от останалите дружества, за които да плащате данък, но не и осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО)?
Като пенсионер може ли да сключите договори за личен труд, със седемте дружества, срещу определено възнаграждение и ще дължите ли осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване? Здравните Ви осигуровки, върху пенсията, осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и възнагражденията по договорите за личен труд, ограничават ли се до максималния месечен осигурителен доход – 3000 лв.? Здравни осигуровки, върху възнаграждението от личен труд, внасят ли се всеки месец или еднократно при годишното изравняване на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице?
Как се декларира в декларация образец № 1 и образец № 6, изплатения доход по договор за личен труд?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване – чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Предвид изложеното, основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 1, ал. 5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)).
Задължителното здравно осигуряване на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО.
Следователно, когато лицето упражнява трудова дейност като управител на търговско/и дружество/а и за тази дейност е определено по основание и размер възнаграждение, то следва да се осигурява по описания по-горе ред.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход (основание от чл. 6, ал. 9 от КСО). В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 (самоосигуряващите се лица и лицата полагащи труд без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид – възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ ).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, регламентира, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, от КСО на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване е уреден в наредбата.
На основание чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ (в сила от 11.08.2020 г.) самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено както следва:
1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице – образец Окд-5);
3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
Както е посочено по-горе, в КСО и НООСЛБГРЧМЛ е определен реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, но не е определен ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. Това е така, защото правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта на придобиване качеството на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1) и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“ и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6). Съдържанието, сроковете, начина и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определя с наредба (Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на НОИ (чл. 5, ал. 6 от КСО).
В хипотезата, при която собственикът/съдружникът получава доход за положен личен труд (различен от управление и контрол) от дружеството, в което се осигурява като самоосигуряващо се лице (дружеството, чрез което подава данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване с декларация образец № 1), в т. 12 “Вид осигурен” на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” следва да се попълва код 12 – за самоосигуряващи се лица. В този случай, освен данните, свързани с осигуряването, се попълват и полетата на точки 31, 31а. В т. 31 се вписва начисленият месечен облагаем доход (възнаграждението за личен труд, различно от възнаграждение за управление и контрол), а в т. 31а – начисленият месечен данък (размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Ако собственикът/съдружникът получава доход за положен личен труд (различен от управление и контрол) от дружеството, в което не се осигурява като самоосигуряващо се лице, в т. 12 “Вид осигурен” на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” се попълва код 90 – за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за тези лица се попълват само данните за данъка в полетата на т. 31 и 31а.
Сумата на дължимия данък, за тези лица, се вписва в точки 16 и 17 на декларация образец № 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и се подава от работодателите за дължимият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ.
В обобщение на изложеното следва, че след като Ви отпуснат пенсия и продължите да упражнявате трудова дейност като:
* управител на търговски дружества, и за тази дейност Ви е определено по основание и размер възнаграждение, подлежите на задължително осигуряване за ДОО по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО;
* самоосигуряващо се лице – съдружник и/или собственик в търговски дружества (ЕООД и ООД) и едноличен търговец, Вие не подлежите на задължително осигуряване за ДОО по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, освен при изразено изрично желание от Ваша страна, но ще подлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В случай, че извършвате дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – собственик на четири търговски дружества (ЕООД), съдружник в три (ООД) и едноличен търговец (ЕТ), Вие следва при започване/възобновяване и/или прекъсване на всяка трудова дейност да декларирате това обстоятелство по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ и да внасяте авансово осигурителни вноски само по едно основание (чрез едно от дружествата или едноличния търговец) по Ваш избор.
Обръщам Ви внимание, че на основание чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи за управление и контрол);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Здравноосигурителните вноски за лицата, които получават доходи на различни основания, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, по определения ред в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, спазва се същата поредност, но на първо място се поставя размерът на отпусната пенсия без добавките към нея.
Без оглед на изложеното, следва да имате предвид, че на основание чл. 102, ал. 1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП). Запитването Ви е изпратено по електронен път, но не е подписано с квалифициран електронен подпис. В случай на повторно запитване, по електронен път, от Ваша страна до НАП, за да получите отговор е необходимо то да бъде подписано с КЕП.