Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 428/ 2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Х. П. Д. против постановената от въззивния съд нова присъда от 09.06.2008г. по в.н.о.х.д. № 1112/2008г. на Софийски градски съд.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Съображенията изложени в подкрепа на наведените касационни основания са, че въззивният съд „ неправилно е анализирал събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства” поради което и е направил неверния извод, че обвинението по чл.152, ал.1, т.2 НК е доказано по несъмнен начин.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, при постановяването на новата присъда не са допуснати сочените нарушения, поради което и тя следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийски градски съд с присъда от 09.06.2008г. по в.н.о.х.д. № 1112/ 2008г. е отменил изцяло присъдата от 20.12.2007г. постановена по н.о.х.д. № 2155/2007г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият Х. П. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.152, ал.1, т.2 НК, вместо която ПРИЗНАЛ подсъдимия за виновен в това, че на 16.07.2006г. в гр. С. се съвкупил с Д. Е. П. Д. , като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1 т.2 във вр. чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда от въззивния съд е неоснователен.
Съображенията, изложени в подкрепа на възражението, че при анализа на събраните по делото доказателства е допуснато нарушение на процесуалния закон, по своята същност са насочени към обосноваността на въззивната присъда. Както в касационната жалба, така и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия излага своето виждане за фактическите положения, които съдът е следвало да приеме за установени. Твърди се, че неправилно съдът е изградил вътрешното си убеждение на показанията на пострадалата, които били колебливи. Всъщност нито едно от възраженията обосновава допуснато нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото процесуалния закон позволява на съда да приема едни доказателствени средства за достоверни, а да отхвърли други, стига той да е изложил достатъчни и убедителни съображения за изводите си. Настоящият състав намира, че в оценъчната си дейност въззивният съд не е допуснал нарушения на изискванията на формалната логика. Всички доказателствени материали са проверени и преценени в тяхната съвкупност, като е посочено конкретно на какво се дължат и несъществените различия в показанията на пострадалата свидетелка. Противоречия по отношение на основните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване не са налице. В достатъчна степен е изяснено наличието на упражнена сила и по този въпрос правилно съдът е посочил, че тя се установява не само от показанията на пострадалата, но и от съдебномедицинската експертиза. По отношение на същата невярно е твърдението, че вещото лице не било в състояние да определи дали констатираните обективно насинявания по бедрата, съответстват на времето на извършване на деянието. За съда не е било налице основание да се съмнява в показанията на пострадалата, като се отчете и факта, че тя е била освидетелствана и съдебно- психиатричната експертиза е категорична, че не е лице, което е склонно да преувеличава или изопачава фактите.
Поради изложените съображения, настоящият състав намери, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и соченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не е налице.
При приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилностановени са както обективните, така и субективни признаци на чл.152, ал.1, т.2 НК, поради което и като е отменил оправдателната първоинстанционна присъда и постановил нова, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК въззивният съд не е нарушил материалния закон.
Поради липса на допуснати нарушения, даващи основание за отмяна на въззивния съдебен акт той следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 09.06.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 1112/2008г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: