Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
София, 26 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 467/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба подадена от защитника на подсъдимия Я. Д. П. против въззивно решение № 152 от 24.06.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 248/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1,т. 1 и 2 НПК, като се иска отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по изложените в нея съображения, които основно се свеждат до неправилна оценка на събраните по делото доказателствени средства, изготвянето на мотивите на решението в противоречие с изискванията по чл.339, ал.2 НПК и по същество липса на мотиви. Твърди се, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, поради което и при наличието на основанията по чл.354, ал.1, т.2 НПК подсъдимият следва да бъде оправдан.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице твърдяните нарушения, поради което и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Пловдивският апелативен съд с решение № 152 от 24.06.2008г. по в.н.о.х.д. № 248/2008г. е потвърдил присъда № 54 от 04.04.2008г.постановена по н.о.х.д. № 15/ 2008г. на Хасковския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият Я. Д. П. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 04.07.2006г. на ГКПП –Капитан Андреево , в качеството си на длъжностно лице- дежурен митнически инспектор, не изпълнил служебните си задължения, с цел да набави облага за М. С. , от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл.282, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА
Възражението, че при постановяване на въззивното решение в мотивите му са изложени съображения, които противоречат на изискването по чл.339,ал.2 НПК ,е неоснователно. Въззивното производство е инициирано по повод жалбата на подсъдимия, в която са наведени доводи за допуснато нарушение на закона, поради осъждането му за деяние,което не е съставомерно и допуснати съществени нарушения на процесуалните правилапражнявайки широко предоставените й възможности да осъществи цялостен контрол върху обжалвана присъда, въззивният съд е посочил приетите за установени фактически положения и дал конкретен отговор на направените възражения по отношение мотивите на присъдата. В тази връзка изразеното становище, че не е налице нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК е правилно, макар че и при непълни мотиви на първата инстанция, характера на въззивната, дава възможност не само за допълване, но и за приемане на изцяло нови фактически положения . Последното е допустимо и без да се съберат нови доказателства, тъй като съдебно следствие пред въззивната инстанция не е задължително,а въззивният съд може да установява и нови фактически положения. По делото правилно е прието, че събирането и преценката на доказателствените средства е в съответствие с процесуалните правила, изложени са съображения въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени фактите по делото и при тези факти каква е правната квалификация на деянието. Твърдението, че по същество вътрешното убеждение на съда е основано на негодни доказателствени средства- показанията на свид. Борислав Л. и Е. Л. , дадени при първото разглеждане на делото от Хасковския окръжен съд, не се споделя от състава и правилно не е прието и от въззивния съд. Прочитане на показанията на свидетел, дадени по същото дело или пред друг състав на съда, е допустимо при наличие на някоя от предпоставките по чл.281, ал.1 НПК. След като при новото разглеждане на делото тези свидетели са заявили, че не могат да си спомнят в точност случилото се или пък е налице съществено противоречие в показанията им, съдът не само че има възможност, но и е задължен да прочете тези показания и по този начин да ги включи в доказателствената съвкупност, подлежаща на преценка. Обстоятелството, че показанията са давани по дело, приключило със присъда,която е отменена от по-горна инстанция не означава, че тези показания не могат да бъдат прочетени и този извод се налага от самия текст на чл.281,ал.1 НПК- „пред друг състав на съда”. Такава хипотеза е възможна както при отмяна на постановена присъда и връщане на делото за ново разглеждане, така и когато не се е стигнало до постановяване на присъда,но се е наложило започване на съдебното следствие отначало, от друг състав.
Поради изложените съображения и след като изцяло споделя тези на въззивната инстанция , настоящият състав намери, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за последица отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА
При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.
Извода на решаващите инстанции, че са осъществени както обективните, така и субективни признаци на деянието по чл.282, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК е правилен. Възраженията, относно несъставомерноста на деянието, са идентични с тези, които са правени и пред въззивния съд, който на всяко едно е дал обстоен отговор, споделян изцяло от настоящия състав, който не счита, че следва да се повтаря. Други съображения, извън посочените в атакуваното решение, не могат да се изложат.
Поради изложените съображения и при липсата на сочените касационни основания, въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 152 от 24.06.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 248/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: