Р Е Ш Е Н И Е
№394
гр.София, 20 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 413/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимите П. Г. П. и Г. П. П. срещу решение № 96 от 13.VІ.2008 год. по внохд № 154/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 58 от 16.V.2007 год. по нохд № 175/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Оплакванията са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение с оправдаване на П. П. по обвинението в престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и 2 НК, оправдаване на Г. П. по обвинението в престъпление по чл.129 НК като извършено при условията на чл.12, ал.1 НК и отхвърляне на предявените граждански искове, и изменяване на решението с прилагане по отношение осъждането на П. П. за престъпление по чл.339, ал.1 НК.
В съдебно заседание защитникът на двамата подсъдими поддържа жалбата, срещу основателността на която възразяват както повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. Д. Т., така и представителят на ВКПр. Повереникът претендира и присъждане на разноските, направени от Т. в тази инстанция.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда П. Г. П. е признат за виновен в това, че на 31. ХІІ.2003 год. във Варна се е опитал умишлено да лиши от живот П. Д. Т., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия причини, за което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК е наказан с 5 години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същото време във Варна и в намиращата се вблизост местност „Хижа Звездица”, е държал без надлежно разрешително огнестрелно оръжие, за което и на основание чл.339, ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на П. Г. П. е определено общо наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим. Подсъдимият Г. П. П. е признат за виновен в това, че на същата дата и място е причинил на П. Д. Т. средна телесна повреда, представляваща проникващо в коремната кухина нараняване, за което и на основание чл.129 НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Постановено е Г. П. П. да изтърпи при същия режим, на основание чл.68, ал.1 НК, и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлото в сила на 25.VІІ.2003 год. определение по нохд № 2686/2003 год. на Варненския районен съд. Всеки от подсъдимите е осъден да заплати на пострадалия Т. по 6 000 лева за причинените му неимуществени вреди.
С обжалваното решение е изменена гражданско-осъдителната част на присъдата, като дължимото на пострадалия от с. на подсъдимия Г. П. обезщетение е увеличено на 9 000 лева.
Оплакванията, относими към осъждането на П. П. за престъпления по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и 2 и по чл.339, ал.1 НК, са неоснователни. От експертното заключение на Кр. Х. М. е безспорно установено, че пострадалият Т. е бил прострелян с пистолет, изработен по образец на марката БРАУНИНГ, модел 1906 год., а 25 патрона, предназначени само за този модел – не само с оглед на калибъра, но и на дължината на патрона – са намерени при обиска в дома на П. П. При изземването на патроните П. П. е вписал на съответното място в протокола, че тези „вещи” са негови, при това, „поставени на видно място” /протокол за претърсване и изземване на л.32 от сл.д./. Безспорно е установено още, от експертното заключение на д-р Д. Д. , че констатираната при пострадалия огнестрелна рана не се дължи на самонараняване, причинена е от друг и механизма на получаването й „точно” съответства на поредността на описаните от пострадалия защитни действия при вида на насочения срещу него пистолет /разяснения по заключението в с.з. на л.62 и 63 от първ.д./.становено е накрая, от съпоставката с казаното от свидетелите Й. Д. , Д. Анг. Янков, съдържанието на посочения по-горе протокол за претърсване и изземване, и споменатите две експертни заключения, че показанията на пострадалия П. Д. Т. са напълно обективни и изцяло следва да се кредитират. Приемайки всички, установени посредством изброените доказателствени средства, факти, въззивният съд-както преди него и първоинстанционният – е дал правилно правна оценка на поведението на подсъдимия П. П. – съставомерно както по чл.339, ал.1 НК, така и по чл.115 /с оглед насочеността на изстрела към главата на пострадалия/ във вр. с чл.18, ал.1 и 2 НК и му е наложил наказания, срещу чиято справедливост в жалбата не са посочени доводи за обстоятелства, несъобразени от предходните съдебни инстанции при определяне на размера им.
Жалбата срещу осъждането на Г. П. за престъпление по чл.129 НК е също неоснователна. Противоречивите сами по себе си, нелогични и влизащи в противоречие с останалия доказателствен материал обяснения на двамата подсъдими, са дали достатъчен повод на двете съдебни инстанции да ги изключат като доказателствено средство, годно да доведе до установяване на обективната истина по делото. Опирайки се на показанията на пострадалия Т. и експертното заключение на д.р Д. Д. , съдилищата са възприели правилна фактическа обстановка за ситуацията, в която Г. П. се е намесил в конфликта между баща си, подс. П.П. , и пострадалия. В момента, в който Г. П. е реализирал своето участие, нападайки Т. и нанасяйки му 4 удара с нож – първите два в гърба на пострадалия и вторите два в горната лява част на гърдите и предната лява половина на корема, като последното прободно-порезно нараняване е проникващо в коремната кухина-П. П. не е бил обект на ничие „непосредствено противоправно нападение”. Но дори позицията, в която П. П. и Т. са се намирали един спрямо друг и извършваните от Т. действия в опита му да отнеме държания от П. П. пистолет, да са били възприети от Г. П. като осъществяващо се над баща му нападение, то след двата удара с ножа, които е нанесъл в гърба на Т. и след обръщането на последния с лице към Г. П. и с гръб към П. П. , предполагаемото нападение над П. П. е било вече преустановено и следващите две наранявания, които Г. П. е причинил на Т. , включително квалифицираното като телесна повреда по чл.129 НК, не могат да получат привилегирования статут на деяние, извършено при условията на чл.12, ал.1 НК.
Възражения с подкрепящи ги доводи срещу справедливостта на наложеното на подсъдимия Г. П. наказание и срещу справедливостта по размер на присъдените в полза на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди, няма.
Съобразно изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 13.VІ.2008 год. по внохд № 154/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Г. П. и Г. П. П. солидарно да заплатят на П. Д. Т. 600/шестстотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: