Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр.София, 16 октомври 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 408/2009 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на Н. Т. П.-осъден с присъда № 162 от 13. ХІ.2008 год. по нохд № 1539/2008 год. на Пловдивския районен съд, потвърдена с решение № 45 от 12.ІІ.2009 год. по внохд № 1994/2008 год. на Пловдивския окръжен съд – за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените две дела, след което П. да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане без да се конкретизира, от кой стадий.
В съдебно заседание П. поддържа искането за възобновяване и оправдаване.
Искането прокурорът намира за неоснователно и заключението му е да се остави без уважение.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда Н. Т. П. е признат за виновен в това, че на 8. Х.2008 год. в Пловдив е извършил хулигански действия по смисъла на чл.325, ал.1 НК, за които му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца, включващо задължителна регистрация на настоящия му адрес в Пловдив, задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и наказание обществено порицание. П. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е отправил към Н. Й. Х. от София закана с убийство от естество да създаде у заплашения основателен страх от осъществяването й, за което и на основание чл.144, ал.3 НК е осъден на пробация за срок от 7 месеца, включваща задължителна регистрация на настоящия адрес на П. в Пловдив и задължителни периодични срещи с пробационен служител. По реда на чл.23, ал.1 НК, по-тежкото наказание пробация е определено като общо за съвкупността от престъпленията и към него е присъединено общественото порицание.
Искането за възобновяване е неоснователно.
Почти цялото изложение е посветено на договорните отношения между П, от една страна, и Н. Й. Х. и Г. Ем. В. , представляващи „КА ЕМ ДЖИ 08”ООД, от друга, правоотношения, чиято валидност П. оспорва, но които правилно са преценени от двете съдебни инстанции като нямащи отношение към предмета на доказване. За последния е от значение установяването, имало ли е или не отправени от подсъдимия към Н. Х. закани и с какво съдържание, както и имало ли е или не негово, на П. , поведение с признаците на чл.325, ал.1 или 2 НК. Посочените обстоятелства от значение за наказателната отговорност на П. по двете обвинения са установени по несъмнен начин от неангажираните родствено, емоционално или другояче служители на СОТ”Даикс”ООД и Шесто РПУ-Пловдив, свидетелите Ил. И. , П. М. , Д. И. , П. Д. и Г. К. , съответствието на техните показания с казаното от Н. Х. и Г. В. изключва съмнението за пристрастие от страна на Х. , в частност, а противоречащите им показания на Г. М. и на П. С. обосновано са отхвърлени като необективни поради приятелските отношения на първия с П. и материалната зависимост от него на втората. От казаното следва, че двете съдебни инстанции не са допуснали нарушения при доказателствения анализ, ограничаващи процесуалните права на П. и съставляващи касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК.
Не е основателно твърдението за допуснато нарушение на материалния закон с признаването на П. за виновен при недоказано осъществяване от него на субективната страна на двете престъпления. За тази страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение. Що се отнася до заявеното в искането, че П. не съзнавал „антиобществения характер” на своите действия, то липсата на доказателства за наличие у искателя на недостатъчен за самооценка и самоконтрол интелектуален дефицит, прави по-нататъшния коментар върху това твърдение ненужен.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното за съвкупността от престъпления наказание не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор.
Съобразно дотук изложеното и чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Н. Т. П. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на нохд № 1539/2008 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1994/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
/СЛ ЧЛЕНОВЕ: /п/
Вярно с оригинала!
/СЛ