О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С., 23.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. гр.дело № 581 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 4972 от 31.07.2017г. на П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 250 от 07.07.2014г. по гр.д. № 290/2014г. на Окръжен съд-Добрич, с което по иск с правно основание чл.5 ЗЛС, предявен от К. В. В., И. К. В. е поставена под пълно запрещение.
Молителите се позовават на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а именно, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото, както и че решението е основано на заключение на вещо лице, което е опровергано от последващо заключение на вещо лице от 14.06.2017г., депозирано по гр.д.148/2017г. на Д., образувано по тяхна молба на основание чл.340 ГПК. За да обосноват легитимацията си в отменителното производство поддържат, че първият молител е втори братовчед на запретената, вторият и третият – са нейни близки приятели, а последните трима имат правен интерес, тъй като са купувачи на продадени им от И. К. В. недвижими имоти през месец април и месец май 2014г.
Ответната страна К. В. В. чрез адв.В.Г. оспорва молбата за отмяна в представен писмен отговор.
Окръжна Прокуратура – [населено място] не е подал писмен отговор в законоустановения срок.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК; и да е подадена в установените по чл.305 ГПК процесуални срокове. От редакцията на разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК е видно, че лицата, легитимирани да инициират производство по отмяна на влезли в сила решения са: „заинтересованата страна“ – лице, което е участвало като страна по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение /в случаите по чл. 303 ГПК/, както и трети лица, които не са участвали като страна по делото, но са били страна в спорното материално правоотношение и биха могли или е било задължително участието им като необходими другари на страна в исковото производство /в хипотезата на чл. 304 ГПК/. В случая, молителите не са били конституирани като страна в приключилото производство по чл. 336-340 ГПК, поради което не са процесуално легитимирани да искат отмяна на решението на основание чл. 303 ГПК.
Кръгът на лицата, които могат да участват в производството по глава ХХVІІІ ГПК е очертан в разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК, съгласно която право да искат запрещението на едно лице имат неговия съпруг и близките му роднини. Такова право имат и третите лица, които, макар да не са близки роднини, имат правен интерес от поставянето под запрещение. Интересът на съпруга и близките роднини от поставянето под запрещение се предполага от законодателя и той не подлежи на доказване нито може да бъде оборван. На доказване подлежи единствено и само интересът на третите лица, съответно той може да бъде оборван. Доколкото обаче производството за поставяне по запрещение е започнало по искова молба на сина на запретената К. В. В. и същото се е провело без участието на молителите в настоящото производство, то не може да се приеме, че за последните е налице и правен интерес от водене на настоящото производство. Първият молител не е доказал качеството си на втори братовчед / близък роднина/ , твърдението на молителите К. К. К. и С. П. П., че са близки приятели на поставената под запрещение също не е от естество да обоснове извод за наличие на правен интерес, не се обосновава извод за наличие на правен интерес и у останалите молители, доколкото сделките, по които са страна, са сключени преди постановяване на решението, предмет на молбата за отмяна.
От друга страна разпоредбата на чл.304 ГПК предвижда, че отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. Тази процесуална възможност обаче не може да се ползва в настоящия случай предвид характера на производството по поставяне на запрещение, където институтът на необходимото другарство е неприложим.
Не на последно място производството по чл.303 и чл.304 ГПК е недопустимо в случаите, когато молителите разполагат с друг път на защита. В случая това е редът, предвиден в нормата на чл.340 ГПК, който видно от изложеното от самите молители в молбата за отмяна е предприет от тях – самите молители твърдят, че са подали молба по чл.340 ГПК за отмяна на запрещението и по същата е образувано отделно производство пред Д. – гр.д.№148/2017г.
Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес и наличие на друг ред за защита и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изхода разноски за молителите не се следват, но същите следва да репарират сторените такива от ответника по молбата в размер 300лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 4972 от 31.07.2017г. на П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 250 от 07.07.2014г. по гр.д. № 290/2014г. на Окръжен съд-Добрич, с което по иск с правно основание чл.5 ЗЛС, предявен от К. В. В., И. К. В. е поставена под пълно запрещение.
ОСЪЖДА П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. ДА ЗАПЛАТЯТ НА К. В. В. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: