4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
С., 28.06.2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 589/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. И. чрез пълномощник адв. Ч. Т. против въззивно решение № 143 от 26.09.2016г. по в. гр. дело № 372/2016г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 556 от 13.07.2016г. по гр. дело № 1822/2016г. на Сливенски районен съд за отхвърляне исковете на В. Т. И. против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 9 от 09.03.2016г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител направление АСД и пречистване” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2600 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е постановил решението си преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита, с което е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 149 ГПК. Позовава се на съдебно решение по гр. дело № 720/2009г., четвърто г. о., ВКС.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен правен въпрос. Поддържа, че дори да се конкретизира такъв, изложението не съдържа съображения, защо въпросът би бил от значение за изхода на делото. Доколкото в изложението се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като ограничил процесуални права на страната, същите съставляват оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК и касаят правилността на решението, като и в този случай липсват съображения, как тези нарушения са се отразили върху правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК и по конкретно – налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита.
Жалбоподателят представя решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което се приема, че съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК, при фактическа и правна сложност на делото, съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В тази хипотеза, писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на устните състезания. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата и. Предвид изложеното, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 ГПК – за даване ход на устните състезания по делото.
В проведеното на 21.09.2016г. съдебно заседание въззивният съд е докладвал двете въззивни жалби подадени от ищцата и получения отговор от другата страна; произнесъл се е с мотивирани определения по направените доказателствени искания от страните; приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като е провел изслушване на процесуалните представители на страните. Пълномощникът на ищцата е направил искане съдът да му определи й седмодневен срок за излагане на подробни писмени съображения. Съдът му е определил двудневен срок, обявил е че ще произнесе с решение на 26.09.2016г., което постановил на посочената дата.
Жалбоподателят поставя правния въпрос с твърдение за нарушаване на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК в хипотеза на постановяване на въззивното решение преди представяне на писмената му защита в рамките на определения за това от съда срок.
Писмената защита замества устните състезания с писмени доводи след заседанието в определен от съда срок, но писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по -точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени – т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. № 1/2012г. ОСГТК на ВКС. В случая пълномощникът на касационната ищца е пледирал устно в проведеното съдебно заседание. Евентуалното представяне на писмено изложение (по делото липсват доказателства такова да е било изготвено и представено в дадения от съда двудневен срок) трябва да съвпада с устните доводи, тъй като в противен случай делото би се решило въз основа на писмена защита от едната страна останала неизвестна за другата страна. Дори да се приеме, че съдът е извършил нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК, като е постановил решението си преди представяне на писмената защита, страната не е била лишена от участие в устните състезания, каквито са проведени от съда. В случая, дадената от съда възможност за представяне на писмена защита, както се посочи нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Обстоятелството, че дните преди постановяване на решението са били обявени за празнични не променя горните изводи.
Независимо, че жалбоподателят поддържа твърдение за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, без съображения защо, конкретизирано като въпрос, това би било от значение за изхода на делото, следва да се подчертае, че при постановяване на въззивното решение съдът е разгледал подробно наведените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в двете въззивни жалби на ищцата и е дал отговори на всички доводи и възражения за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност на решението. Съдът е анализирал фактическия състав на приложеното уволнително основание, изложил е съображения по спорния между страните въпрос – била ли е ищцата „служител от ръководството на предприятието”, като е обосновал фактически и правно наличието на тази предпоставка, както наличието и на останалите два елемента на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ – сключен договор за управление на предприятието и спазен преклузивен девет месечен срок, в рамките на който е извършено уволнението. Определен е правнорелевантния момент, към който съдът е преценил законността на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, като съществуващо и надлежно упражнено, при кумулативна даденост на всички условия за извършване на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на ответника по касацията в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 26.09.2016г. по в. гр. дело № 372/2016г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Т. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ