О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 447
гр.София, 04.12.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4451 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 362/ 07.09.2018 г. по ч.гр.д. № 434/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 560/ 23.05.2018 г. по гр.д. № 23/ 2018 г. в частта, с която на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба да се прогласи за недействителен по отношение на [фирма] договорът по н.а. № 61/ 2013 г., с който длъжникът И. Б. Б. (първия ответник) е дарил по време на брак с А. Д. Б. (втория ответник) на Д. И. Б. (третия ответник) тринадесет поземлени имота в [населено място], обл. С..
Определението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния процесуално-правен въпрос: Длъжен ли е съдът да съобщи определението си по чл. 63 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване и извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като счита, че е от значение за точното прилагане на чл. 63 ГПК и за развитието на правото. По същество се оплаква, че неправилно е санкциониран по чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е игнорирал задължението на първата инстанция да съобщи всяко определение, с което се е произнесъл по молбите на касатора за продължаване на срока за поправяне на исковата молба и погрешно е интерпретирал предвиденото в чл. 61, ал. 2 ГПК (отм., но действал към разпореждането).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и от чл. 274, ал. 4 ГПК. Подадена от легитимирана страна. Касатор е ищецът, чието надлежно упражняване на правото на иск по чл. 135 ЗЗД въззивният съд е отрекъл. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват. Съображенията са следните:
Въззивният съд, като е обсъждал, а в крайния си акт – и установил – предпоставките на приложената от първата инстанция санкционна последица по чл. 129, ал. 3 ГПК, е зачел последиците на определенията по чл. 63 ГПК по молби (общо три) за продължаване на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК за поправка на нередовностите на исковата молба. Въззивният съд не е приел, че първата инстанция е имала задължението да ги съобщава. Следователно повдигнатият от касатора въпрос обуславя въззивното определение. По него обаче е изключено соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В приложението на чл. 63 ГПК има трайна практика на Върховния касационен съд (определения № 79/ 04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 24/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО, № 519/ 24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 447/ 2012 г. на III-то ГО, № 158/18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 145/ 2011 г. на III-то ГО, № 124/ 10.03.2011 г. по гр.д. № 84/ 2011 г. III-то ГО, определение № 208/ 20.10.2016 по ч.гр.д. № 4196/ 2016 г. на ВКС, II-ро ГО. Според практиката, чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният (продълженият) срок: „…от изтичането на първоначалния срок“. Съдът няма задължението да съобщава определението по чл. 63 ГПК (и позитивното, и негативното), а на страната тежи задължението да го узнае, доколкото законният/ първоначално определеният срок я обвързва. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 362/ 07.09.2018 г. по ч.гр.д. № 434/ 2018 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.