Определение №36 от 23.1.2018 по ч.пр. дело №42/42 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36
гр.София, 23.01.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 42 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Жалбата е постъпила в съда на 20.03.2017 г., а по аргумент от § 74 от ПЗР на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред – преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.
Обжалвано е определение № 838/ 10.03.2017 г. по ч. гр. д. № 150/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 42248/19.08.2016 г. по гр.д. № 14958/2015 г. на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба от А. Е. А. и Л. М. А. срещу въззивното решение № 6030/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 14 958/ 2015 г. на Софийски градски съд поради недопустим предмет (чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК).
Определението се обжалва от А. Е. А. и Л. М. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнат от касаторите процесуалноправен въпрос.
Ответникът [фирма], ответник и по частната касационна жалба, възразява, че е просрочена, а по същество – неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с недопустим предмет. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК (преди изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г.), когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Софийският апелативен съд е постановил обжалваното определение, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната разпоредба и предвиденото в чл. 279 ГПК поставя в подсъдност на съответния апелативен съд определенията, с които въззивен съд е преградил по-нататъшното развитие на производството.
В приложението на тези разпоредби касационният състав намира, че частната касационна жалба срещу определението, с което се потвърждава връщането на касационната жалба на А. Е. А. и Л. М. А. против въззивното решение има недопустим предмет.
Първо, упражнявайки компетентността от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството по глава Х. ГПК съответният апелативен съд проверява валидността, допустимостта и правилността на определението за връщане на касационната жалба, постановено от въззивния (окръжен) съд; в случая – от Софийски градски съд. Следователно частната касационна жалба няма за предмет определение на въззивен съд, а точно такова е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това изискване не е спазено.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на апелативните съдилища компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди това изменение от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не произтичаше възможност за инстанционен контрол на определението, с което ВКС извършваше проверката за валидността, допустимостта и правилността на съдебен акт за връщане на касационна жалба, подадена чрез въззивен съд. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят я възлага на съответния апелативен съд. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Постигането на целта изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК са допустим предмет на частна касационна жалба.
Трето, случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което съответният апелативен съд потвърждава разпореждане за връщане на касационна жалба, е от значение за основното (за исковото), а не за „друго“ производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Е. А. и Л. М. А. срещу определение № 838/ 10.03.2017 г. по ч. гр. д. № 150/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд от А. А. и Л. А. в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар