О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 843
гр.София, 23.11.2017
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2350 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1693/ 14.03.2017 г. по гр. д. № 14 448/ 2016 г. , с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № 9782/ 29.06.2016 г. по гр. д. 24 933/ 2015 г. на Софийски районен съд отхвърля исковете на Х. Б. Я. срещу [фирма], както следва:
· да се признае за незаконна и се отмени заповед № 418/ 26.03.2015 г., с което изпълнителният директор на [фирма] прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, т. 9 КТ. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мияч на превозни средства, той и оператор на автомивка“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за заплащане на сумата 22 182. 45 лв. – обезщетение за неизпълнението от работодателя на предписанието на здравните органи за трудоустрояването на Х. Я. в периода 26.10.2013 г. – 26.03.2015 г. (чл. 317, ал. 4, вр. чл. 217 КТ).
Решението се обжалва от Х. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ влязлото в сила решение на ТЕЛК (Н.) обвързва ли съда със задължителна сила по въпроса за възможността на работника/ служителя да изпълнява възложената му работа?
2. Допуска ли инстанцията по същество съществено процесуално нарушение, когато не изпълнява задължението си да обсъди всички доказателства по делото или когато ги обсъжда едностранно?
3. Наличието на свободна подходяща длъжност, определена за трудоустрояване при работодателя, която не е предложена на трудоустроения работник или служител, изключва ли законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ?
4. С оглед предвиденото в чл. 235, ал. 2 и чл. 127 ГПК обвързан ли е съдът от правната квалификация на спора, твърдяна от страните или е длъжен самостоятелно и независимо от тези техни доводи/ възражения да определи приложимата материалноправна норма за спорните претенции, обосновани от доказаните факти?
5. Може ли работодателят да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение? и
6. Дадени ли са конкретни предписания за трудоустрояване, тогава когато в решението си ТЕЛК (Н.) е разпоредил да не се променят условията на труд на работника/ служителя и за извода има ли значение обстоятелството, че за последния са издадени предходни експертни решения, с които той е бил трудоустроен на подходяща длъжност и са му били определени противопоказни условия на труд – „тежък физически труд“?
Касаторът намира въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, като по тях обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът, ответник и по касация [фирма], възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а обезщетението по чл. 317 КТ е за сума над 5 000 лв., Това осъществява изключенията от чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърлените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията за това са следните:
Решението възприема като осъществено основанието от чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и е споделен извода на първата инстанция, че са неоснователни исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че издаденото решение на ТЕЛК, влязло в сила на 14.11.2014 г., откъм породените с него правни последици е със задължително за страните действие (чл. 17, ал. 2 ГПК). Според неговото съдържание за противопоказни за здравословното състояние на Х. Я. са възприети работата при статично и динамично претоварване на гръбначния стълб, самостоятелната работа с единично тегло над 10 кг., работата при неблагоприятен микроклимат – на открито и влага, непрекъснатият физически труд (сумарно над 2 часа дневно без почивки) и нощните смени, при препоръката да се редуват стоящите със седналите пози. Прието е, че с експертното заключение е предписано трудоустрояването на работника при възможността той да остане да изпълнява и заеманата длъжност „мияч на превозни средства, той и оператор на автомивка“, но при по-леки (съответни на предписаното с експертното решение) характеристики на задълженията към работодателя и условия на труд.
След това въззивният съд изследва всяка възможност на работодателя да изпълни здравните предписания в експертното решение за трудоустрояването на Х. Я., за да я изключи към релевантния момент – 26.03.2015 г., когато заповедта за уволнение е връчена. Първо, към тази дата работодателят не е променил трудовите функции на заеманата от касатора длъжност, а няма промяна и в условията за тяхното изпълнение (представената длъжностна характеристика). Второ, съответни на здравните предписания са функциите на длъжността „чистач производствени помещения“ при работодателя, но към 26.03.2015 г. всички щатни бройки за нея при работодателя са заети (заключението на допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза). Въззивният съд е квалифицирал като преклудиран довода на касатора, направен за пръв път с оплакване във въззивната жалба, че работодателят е злоупотребил с упражненото право на уволнение, защото в периода от влязлото в сила решение на ТЕЛК до датата на връчване на заповедта подходящата за заемане длъжност е била свободна, но работодателят не е предложил на Х. Я. да я заеме (чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ). Поради това не го е обсъждал по същество.
По иска с правна квалификация чл. 317 КТ въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че претендираното обезщетение Х. Я. обвързва с действието на предходно решение на ТЕЛК (№ 2938/ / 157/ 08.10.2013 г.), което откъм своето съдържание и правни последици не съдържа здравни предписания за трудоустрояването на касатора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият повдигнат от касатора (процесуалноправен) въпрос обуславя решението, но въззивният съд го е решил в съответствие с практиката на ВКС в приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съобразил, че влязлото в сила решение на ТЕЛК, в което са зададени здравните противопоказания на заеманата от касатора длъжност, има характеристиките на индивидуален административен акт, а неговите правни последици той е длъжен да зачете при решаването на трудовия спор по двата конститутивни иска. Това е така, защото страните по този (гражданскоправен) спор са участниците в административното производство, а в искова молба не е правен довод (и инстанция по същество не е установила) издаденият индивидуален административен акт да е нищожен.
Съответстват на практиката на ВКС в приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и изводите на въззивния съд, че откъм своето съдържание и правни последици решението на Н., което е влязло в сила на 14.11.2014 г., е допускало (принципната) възможност за трудоустрояването на Х. Я. според всяка една от двете проявни форми: на същата длъжност – вследствие на промяна (облекчени) функции и условия на труд или чрез преместване на друга подходяща. В потвърждение на практиката на ВКС обаче са и следващите изводи в обжалваното решение, че за работодателя не съществува законово задължение да променя функциите и условията на труд на длъжността, която касаторът е заемал към момента на влязлото в сила експертно заключение, за да ги приведе в съответствие със здравните предписания, а възможността от чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ извежда незаконност на уволнението, тогава когато към релевантния момент (на връчването на заповедта) при работодателят има друга подходяща свободна длъжност, но работодателят не е предложил на работника или служителя да я заеме. За да приеме за изключени и двете проявни форми, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства по релевантните факти. Изложеното изключва общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория повдигнат от касатора въпрос.
Те са изключени и по третия. Касаторът го формулира според своите твърдения, верността на които въззивният съд не е приел за доказана от събраните доказателства. Следователно чрез въпроса касаторът повдига оплакване за необоснованост на решението, а касационните оплаквания (по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК) не следва да бъдат обсъждани към настоящия етап на производството. Той е по селекция на касационната жалба.
Четвъртият (процесуалноправен) въпрос следва да се отнесе към оплакването на касатора, че работодателят недобросъвестно е упражнил своето право на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като в период след 14.11.2014 г. – датата, на която това (второ) решение на ТЕЛК е влязло в сила – подходящата за заемане длъжност „чистач на производствени помещения“ е била свободна за заемане. На настоящия състав на ВКС не е известна практика на ВКС в приложението на чл. 269, in fine ГПК, която да допуска във въззивната жалба чрез оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за пръв път работникът или служителят да заяви ново основание за незаконност на уволнението, което не е въвел в исковата молба. Настоящият състав не намира основание да създава такава практика, а представената от касатора не противоречи на създадената. Следователно и по този въпрос е изключено всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол.
Петият въпрос е обобщение на първите четири. По него също е изключена възможността за касационно обжалване.
Шестият въпрос изисква преценка за съдържанието и правните последици на друго (по-ранно) решение на ТЕЛК, с датата на влизане в сила на което касаторът обосновава началния период на осъдителния иск за обезщетението по чл. 317, ал. 4 КТ. Такава преценка към настоящия етап на селекция на касационната жалба настоящият състав също не може да извърши, а касационният контрол не следва да бъде допуснат и за тази част на обжалваното решение. Така втори се явява въпросът, че въпросът, който е включен в предмета на делото по този трудов спор, е: „Дължимо ли е обезщетението по чл. 317, ал. 4 КТ в период, в който работникът или служителя в нарушение на предписанията на здравните органи продължава да изпълнява същата работа?“ Такъв въпрос касаторът не повдига, а и не може да се очаква да повдигне, доколкото е несъвместим с твърденията по предявения от него осъдителен иск.
При този изход на делото, поради ниската степен на правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника по касация от юрисконсулт пред настоящата инстанция за сумата 200 лв. – в минималните размери от 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ по всеки от трите иска.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1693/ 14.03.2017 г. по гр. д. № 14 448/ 2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. Б. Я. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.