О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №39
гр.София, 18.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2600 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 276/ 06.03.2017 г. по гр. д. № 190/ 2017 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 4784/ 19.12.2016 г. на Варненски районен съд, отхвърля исковете на И. Д. И. срещу МБАЛ [фирма], както следва:
· да се признаят за незаконни и да се отменят заповеди № Р-504/ 14.07.2016 г. и заповед № 125/ 15.07.2016 г. за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на длъжността „рехабилитатор“ в Отделение по рехабилитация към Клиника по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Света М.“ ЕД (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за обезщетение за сумата 1 577. 40 лв. за периода 15.07. – 15.09.2016 г., през който И. И. не е работил (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).
Решението се обжалва от И. Д. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: 1. Включена ли е обедната почивка за хранене в работното време, когато работното време е уговорено като пълно, с продължителност 7 часа? и 2. Допуска ли законът работникът или служителят сам да определи времето за обедна почивка, когато в правилника за вътрешния ред работодателят е предвидил прекъсване на работния процес, но не и началото и края на времевия интервал на тази почивка за хранене? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението. Първият въпрос въззивният съд е решил в противоречие с ТР № 8/ 14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г. ОСГК на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, в редакцията на разпоредбата до ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 87/ 2017 г. – § 74 от преходните му и заключителни разпоредби). Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (чл. 151 КТ) и необоснованост. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът МБАЛ [фирма], ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законно, защото са неоснователни доводите, при които касаторът е поискал неговата отмяна. Първо, ирелевантен за изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е фактът на невръчване на двете заповеди, съответно за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение при основанието от чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от работодателя,. Връчването е от от значение за началната дата на уволнението, а най-късната възможна е тази на предявяване на иска (чл. 195, ал. 3 КТ и чл. 335, ал. 2, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Връчването не рефлектира върху съответствието със закона на правото на прекратяване на трудовото правоотношение, което работодателят е упражнил. Второ, въпреки твърденията на касатора за обратното, той виновно и системно е допуснал 34-те нарушения на трудовата дисциплина, за които е уволнен. В периода, зададен от мотивите на заповедта по наложеното наказание (01.05. – 30.06.2016 г.), 18 пъти е напуснал работата си като рехабилитатор около 30 минути преди края на работното време и 16 пъти не е регистрирал електронната карта за присъствието си на работното място в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина. Въззивният съд е приел, че касаторът е бил уведомен за заповед № Р-354/ 2013 г., с която работодателят е променил неговият работен ден в интервала от 7. 00 ч. до 14. 30 ч. и му е определил 30 минутна обедна почивка, считано от 10.05.2013 г. Съотнесъл е заповедта с трудовия договор на касатора, в който страните са определили 7-часова дневна продължителност на работното време, за да заключи, че работният процес на длъжността „рехабилитатор“ е прекъснат с предоставената от работодателя 30-минутна обедна почивка, но тази почивка не допуска в релевантния период И. И. 18 пъти да напусне работното си място около 30 минути преди края на своя работен ден. Обобщил е, че тежестта на допуснатите от касатора 34 нарушения на трудовата дисциплина са породили правото на дисциплинарно уволнение, което работодателят е упражнил в съответствие със законовите изисквания. Достигнал е до извода за неоснователност напредявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
С оглед тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси не обосновават въззивното решение. Първо, и двата касаторът отнася към 18-те преждевременни напускания на работа. За основанието от чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ обаче, при което въззивният съд е приел да му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, са достатъчни и 16-те други нарушения на трудовата дисциплина. По тях касаторът не поставя въпрос, а в производството по чл. 288 ГПК не може да се проверява правилността на преценката на въззивния съд, че само поради неизвършена регистрация на електронната карта за присъствието на И. И. на работното му място той е нарушил трудовите си задължения.
Второ, първият материалноправен въпрос би имал обуславящо решението значение, само ако въззивният съд е имал задължение да реши, какъв е уговорения характер на работния процес на длъжността „рехабилитатор“ – прекъснат или непрекъснат от време за хранене. Такъв спор обаче по делото няма, а въззивният съд е приел, че работният процес е прекъснат от определеното от работодателя време за обедно хранене. Следователно първият материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение.
Трето, вторият повдигнат от касатора въпрос също не го обуславя. Съдът е приел, че със заповед № Р-354/ 2013 г., а не с правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е определил дневната продължителност на работния ден на касатора в границите на уговореното с трудовия договор. Със същата заповед е определил и почивката за обедно хранене в минималния нормативен размер от 30 минути с прекъсване на работния процес за тази длъжност.
Следователно по повдигнатите въпроси е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати сумата 50. 00 лв. – възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Съдът го определя, като съобрази ниската степен на сложност на делото и положения труд за писмен отговор на касационната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 276/ 06.03.2017 г. по гр. д. № 190/ 2017 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на МБАЛ [фирма] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 50. 00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.