О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
[населено място], 11.06. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. С. ч.гр.д. № 2153 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. А. от [населено място] против определение № 139 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 1257/2018 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила определение № 1398 от 7 юни 2017г., постановено по гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017г., като просрочена. Жалбоподателят моли да се отмени определението по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.5 и т.7 ГПК, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Приел е, че молбата за отмяна е подадена на 16 февруари 2018г., а молителката сочи, че е узнала за определението, чиято отмяна се търси, на 10 юли 2017г.; че съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК, заинтересованата страна разполага с тримесечен срок да иска отмяната на решението, считано от момента на снабдяване с новото доказателство или съответно от узнаването на определението; че доколкото молителката поддържа и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, без да релевира твърдение по делото да е налице решение на Европейския съд по правата на човека, с което да се установява нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи или протоколите към нея с процесното съдебно определение, не може да се направи извод и за спазването шестмесечния срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. По изложените съображения е обосновал решаващия извод за недопустимост на молбата за отмяна поради просрочие.
Определението е правилно.
Според разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Според чл.305 ал.1 т.5 ГПК тримесечният срок започва да тече от узнаване на решението – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 , а съгласно алинея 2 на чл.305 ГПК – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.
В настоящия случай в молбата за отмяна се сочат формално основанията по чл.303, ал.1 т.1, т.5 и т.7 ГПК, но се поддържа от молителката във връзка с тези основания, че същата не е дала повод да бъдат сторени присъдените с определението, чиято отмяна се иска, в нейна тежест разноски, както и че определението е било връчено на нейния довереник адв. Б., но той не го е обжалвал в срок. Твърди се също, че в решението по делото на окръжния съд в [населено място], допълнено с процесното определение, не се споменава за искането за разноски, а решението освен това е окончателно и не е следвало да бъде допълвано.
Предвид изложеното в най-благоприятния за молителката вариант срокът за предявяване на молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК е от узнаване на определението, което с оглед посоченото от самата молителка е станало на 10 юли 2017г. Този срок е изтекъл на 10. октомври 2017г., а молбата е подадена значително по-късно – на 16 февруари 2018г., поради което е и просрочена. Предвид обстоятелството, че самата молителка не сочи наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, с което да се установява нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи или протоколите към нея с процесното съдебно определение, във връзка с поддържаното формално основание по чл.303 т.7 ГПК, както правилно предходният съдебен състав е посочил, не може да се направи извод и за спазването шестмесечния срок по чл. 305, ал. 2 ГПК.
Сроковете по чл. 305 ГПК са преклузивни и за тях съдът следи служебно. При неспазен срок се преклудира правото на страната да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 02.05.2018г. по гр.д. № 1257/2018г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: