Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 17.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
А. ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова търг.д. № 53618/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 6562/06.08.2015 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. В. от АК – С. против въззивно решение № 402 от 02.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 138/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, ІІ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 933 от 04.12.2014 г. по гр. д. № 2168/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, са отхвърлени предявените искове от [фирма] срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, искове за заплащане на сумата от общо 34 241, 16 лв. – представляваща неизплатено възнаграждение по устни договори за услуги, във основа на издадени фактури, както следва: фактура № 1551/18.02.2013 г. на стойност 12 640, 68 лв., фактура № 1651/17.05.2013 г. на стойност 14 281, 20 лв. и фактура № 1687/17.06.2013 г. на стойност 7319, 28 лв., както и за заплащане на законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2014 г. до окончателното им изплащане. Релевира касационнните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: относно третирането на ефекта от осчетоводяване на данъчна фактура при ответника и ползване на данъчен кредит във връзка със спорното вземане и относно приложението на чл. 301 ТЗ, а именно, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Във връзка с наведеното основание за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят се позовава на противоречиво разрешаване на постановените правни въпроси с практиката на ВКС, която сочи, но не прилага, а именно решение № 96/26.11.2009 г., постановено по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, I т.о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., решение № 86/07.02.2014 г. по т. д. № 2270/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 166/17.01.2013 г. по т. д. № 636/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и определение № 725/01.10.2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. И. Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и е изразил становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по постановените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 20 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличие на валидно сключен между страните договор за изработка/услуга/, по който да е доказано изпълнение на задължението на изпълнителя, в частност какво е съдържанието на трите договора за изработка /услуга/, чието неизпълнение се претендира. Приел е, че съобразно съдържанието на приложените по делото три броя фактури – фактура № 1551/18.02.2013 г. на стойност 12 640, 68 лв., фактура № 1651/17.05.2013 г. на стойност 14 281, 20 лв. и фактура № 1687/17.06.2013 г. на стойност 7319, 28 лв., се установява, че стойността е формирана за извършване на услуги, изразяващи се в разпространение на рекламни брошури за месеците: февруари 2012 г., май 2013 г. и юни 2013 г. Не са установени обаче данни за обема на възложената работа, както и за размера на възнаграждението, поради което въззивният съд в обжалваното решение е приел, че не е доказан действителен договор за изработка/услуга/ по тях, поради което няма основание за плащане на основание неизпълнение по такъв договор и искът за признаване дължимост на сумата на това основание като неоснователен е отхвърлен. В тази връзка съдът е приел, че процесните фактури не доказват съществуване на задължението, тъй като в случая страните спорят не относно изпълнението на конкретно задължение, а за съществуване на облигационна обвързаност въобще, а наличието на фактура не се явява елемент от фактическия състав на договора за изработка. Това е така, тъй като вземането на ищцовото дружество за възнаграждение за извършена услуга не е обусловено нито от издаване на фактурата, нито от нейното осчетоводяване. В тази връзка е без значение за спора е дали фактурата съдържа необходимите по Закона за счетоводството реквизити и ползва ли се с доказателствената сила на счетоводни документи. За нуждите на гражданския процес фактурата е частен свидетелстващ документ и като такъв, и независимо дали е надлежно осчетоводен в счетоводството на ответника, в случай, че е двустранно подписана, удостоверява извършване на услугата. В случая процесните фактури не са подписани от ответника, и извършване на твърдяната от ищеца услуга не се установява от ангажираните в процеса доказателства, поради което съдът е приел, че в случая не е налице валидно сключен между страните по спора договор за изработка/услуга/, по който да е доказано изпълнение на задължението на изпълнителя. Липсват надлежни доказателства, които да индивидуализират какъв обем и количество услуги са извършени по процесните три фактури, което с оглед разпределението на доказателствената тежест е в тежест на ищеца, който трябва да установи фактите, които твърди, че са се осъществили и на които основава исковете си, измежду които освен наличието на договор е и изпълнението от негова страна на договорните му задължения и тъй като това не е сторил, в обжалваното решение съдът е приел, че между страните не е налице валидно сключен договор за изработка, поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираното от ищеца възнаграждение за извършените услуги/разпространение на брошури за процесния период от време/.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалваното въззивно решение. Поставеният от касатора правен въпрос – относно третирането на ефекта от осчетоводяване на данъчна фактура при ответника и ползване на данъчен кредит във връзка със спорното вземане, не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като в случая страните не спорят относно изпълнението на конкретно задължение/ в какъвто аспект е посочената практика на ВКС/, а за съществуване на облигационна обвързаност между страните въобще, което доказване с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищцовото дружество. В тази връзка фактурата не се явява елемент от фактическия състав на договора за изработка/услуга/ и вземането на ищцовото дружество за възнаграждение за извършена услуга не е обусловено нито от издаване на фактурата, нито от нейното осчетоводяване при ответника. Само когато фактурата е двустранно подписана, удостоверява извършването на услугата, а в случая процесните фактури не са подписани от ответника и извършване на твърдяната от ищеца услуга не се установява от ангажираните в процеса доказателства. За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че осчетоводените при ответника-възложител фактури по своя характер представляват извънсъдебно признание на факт, в случая при който възложителят се е отрекъл от него/в настоящият случай предявеният от ответника насрещен иск за недължимост на вземането по процесните и други фактури/, то тежестта на доказване за съществуване на облигационна връзка между страните по отношение на услугите, предмет на процесните фактури, е на ищеца-изпълнител, който с оглед на събраните по делото доказателства, не е сторил.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по втория правен въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 301 ТЗ, а именно, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, тъй като този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, съответно отговорът му не е обусловил изхода на спора и по отношение на него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 168 лева за настоящото касационно производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 02.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 138/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, ІІ въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 6562/06.08.2015 г. от [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 168 лв. (хиляда сто шестдесет и осем/лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: