7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
С., 21.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 60339/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6635/27.06.2016г. на [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителния директор В. чрез пълномощник адв. Р. Т. против въззивно решение № 46 от 28.04.2016г. по в.търг.дело № 62/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 102 от 10.04.2014г. по търг. дело № 322/2013г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на исковете на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], С. промишлена зона, Разтоварна гара “Вл. П.”, представлявано от изпълнителния директор В. Д. В. против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 8000, [улица], вх. Б, ет. 2, представлявано от управителите Г. П. и Е. П., при участие на трето лица-помагач на страната на ищеца Д. П. за заплащане на сумите, както следва:
По главния иск – за сумата 2385274,59 лв. с ДДС, платена на ответника на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 56487,94 лв за времето от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г. и законната лихва върху главницата от завеждането на иска на 21.06.20163 г. до окончателното изплащане на сумата;
По евентуалните искове: за сумата 3360738,44 лв. с ДДС, платена на ответника без правно основание, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 76779,80 лв., считано от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до изплащането;
сумата 1954000 лв. – главница по договор за временна финансова помощ от 29.09.2008 г., заедно със сумата 187128,07 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.09.2008 г. – 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 604621,36 лв. – мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането;
сумата 500001,84 лв. – главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г., заедно със сумата 41600,15 лв. – възнаградителна лихва за периода 22.11.2008 г. – 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., заедно със сумата 154714,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за период от три години назад от завеждане на иска, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането;
сумата 678008,38 лв. платена без основание за уравняване на фактура № 192 на стойност 3360738,44 лв., заедно със сумата 15489,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2013 г. до завеждането на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до изплащането.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя множество правни въпроси, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, въпроси за които се твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа и приложното поле на т. 2 от цитираната разпоредба.
Поради големия обем на изложението, броят на въпросите следва да бъде групиран по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос обусловил изхода на спора и формиране правната воля на съда.
Жалбоподателят поставя процесуалноправни въпроси относно: правомощията на въззивния съд при повторно разглеждане на делото, с оглед приложението на чл. 294 ГПК и в тази връзка въпросът за характера на указанията на касационната инстанция по приложението и тълкуването на закона за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, респ. как следва да процедира въззивният съд, когато липсват конкретни указания при обезсилване на решението; относно правомощията на въззивната инстация, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 143 ГПК, чл. 145 ГПК и когато докладът по чл. 146 ГПК е непълен или неточен; относно преклудиране правото на страните да правят възражения и попълват делото с доказателства при допуснати процесуални нарушения на чл. 143 ГПК, чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК и в тази връзка относно правомощията на въззивната инстанция по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК; относно изискването съдът да обоснове решението си като обсъди заедно и поотделно и съобразно действителния им смисъл всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК. Поставени са и материалноправни въпроси относно валидността на споразумението за цесия и по конкретно – валиден ли е договор за прехвърляне на право или правоотношение, ако правото липсва към датата на сключването му, респ. ако договорът от който се черпи правото или правоотношението е развален преди датата на договора за цесия.
Изложението в останалата му част касае правни въпроси, които не обуславят решаващата правна воля на съда за изхода на делото, част от тях имат теоретичен характер, а друга част нямат отношение към предмета на делото и в този смисъл не отговорят на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
По процесуалноправните въпроси.
Разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК урежда правилото за разглеждане на делото при отменително решение на ВКС, като постановява, че съдът на който е изпратено делото го разглежда по общия ред; производството започва от незаконосъобразното действие послужило като основание за отмяна на решението; указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. От разпоредбата е видно, че при новото разглеждане на делото, правният спор запазва висящността си в параметри, в които е обжалвано пред касационния съд и съответно отменено и процесуалната рамка, в която следва да се развие въззивното производство при новото разглеждане на делото следва от констатирания порок на обжалваното решение.
Когато решението на въззивния съд е обезсилено, като постановено по непредявен иск, както е прието при първото разглеждане на делото с решението на ВКС по настоящето дело, при новото разглеждане на делото въззивният съдът следва да разгледа предявените искове, съобразно указанията дадени в решението на касационния съд. В настоящия случай мотивите на решението на касационната инстанция, при първото разглеждане на делото, имплицитно съдържат указания, че предявените искове са по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – хипотеза „връщане на полученото без основание” и хипотеза „връщане на полученото при отпаднало основание”, както и два евентуални иска по чл. 240 ЗЗД, които следва да бъдат разгледани от въззивната инстанция, след връщане на делото за новото разглеждане от друг състав, тъй като с решението е бил уважен главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в хипотеза „връщане на получено при неосъществено основание”, какъвто не е бил предявен.
Новият състав на въззивната инстанция ще следва да се съобрази с указанията на касационната инстанция по правната квалификация на предявените искове, които са задължителни за съда, на който делото е върнато, като указания по прилагането на закона, а относно преценката за правилността на решението е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Приложима е разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ГПК. При новото разглеждане на делото, правомощията на въззивната инстанция са същите, както когато се проверява правилността на решението по съществото на спора за първи път, като първи въззив.
С обжалваното решение въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция по приложението на закона, като е разгледал исковете на предявените основания.
Относно правомощията на въззивната инстанция с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд проверява служебно само допустимостта и валидността на обжалваното решение (в настоящия случай тези възражения са преклудирани с решението на касационния съд при първото разглеждане на делото), а по отношение преценката за неговата правилност е ограничен от посоченото в жалбата; въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и няма да бъде ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интересите на някоя от страните по делото.
Относно допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото в тълкувателното решение се приема, че за тях въззивната инстанция не следи служебно, освен в случаите когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – тогава въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Прието е още, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелствуване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи поставени в основата първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е действал в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение, като не е упражнил правомощията си относно въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения относно – непълнота на изготвения с определение от 30.10.2013г. доклада по чл. 146 ГПК (стр.522 от делото); нарушения във връзка с проведеното на 10.12.2012г. първо съдебно заседание (стр. 708), в което въпреки изложени от ищеца в две становище от 11.11.2013г. (стр.534) и от 06.12.2013г. (стр.575) оплаквания за непълнота на доклада, направени доказателствени искания и оспорвания на доказателства (споразумение за цесия от 11.12.2008г., въведено като доказателство от ответника с допълнителния отговор), съдът не се е произнесъл по тези искания, не е пристъпил към изясняване фактическата страна на спора с оглед разпоредбите на чл. 143 ГПК и чл. 145 ГПК, което не е поправено и в следващите съдебни заседания, проведени на 04.02.2014г. (л.832) и 25.03.2014г. (л.1309). Последиците от тези нарушения имат пряко отношение към въпроса за прилагане правилата на преклузията, респ. за възможността на ищеца да допълва исковата молба, да конкретизира твърденията си и отстранява противоречия между тях, да представя доказателства, което той прави с молба от 21.03.2014г. (стр.1091), във времето на процеса пред първата инстанция.
Изложеното налага да се допусне касационно обжалване по процесуалноправните въпроси – какви са процесуалните възможности на страните и правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 143 ГПК, чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК (непълен доклад) и в тази връзка, кога настъпва преклузия за ищеца да пояснява и допълва исковата молба, да конкретизира твърденията си и да отстранява противоречия между тях, както и да представя доказателства, при допуснати такива нарушения, респ. какви са правомощията на въззивния съд да попълни делото с относими за спора нови доказателства във въззивното производство, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, когато въззивната жалба съдържа оплаквания за посочените нарушения допуснати при разглеждане на делото от първия съд. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят поставя и материалноправния въпрос относно валидността на споразумението за цесия и по конкретно – обвързва ли страните договор за прехвърляне на право или правоотношение, ако правото липсва към датата на сключването му, респ. ако договорът от който се черпи правото или правоотношението е развален преди датата на договора за цесия.
Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за разрешаването на спора по същество, тъй като има отношение към отговора за произхода на вземането на ищеца за сумата по фактура № 192/11.12.2009г. – дали произтича от сключени между страните договори за покупко – продажба на метали или от сключено между тях споразумение за цесия, с която ответникът е прехвърлил възмездно на ищеца свое вземане за метали по сключен договор № 14/18.09.2008г. за доставка на метали между цедента и третото лице, неразделна част от споразумението за цесия. Въпросът е свързан и с твърденията за нарушени процесуални права на ищеца, визирани в поставените процесуалноправни въпроси, да докаже възраженията си относно валидността на споразумението за цесия и съществуване на вземането по възмездния договор за цесия, което има отношение към правното основание по предявените искове – „връщане на полученото без основание” или „връщане на полученото при отпаднало основание”.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне и по материалноправния въпрос – какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия от 11.12.2008г. има обстоятелството, ако вземането към датата на сключването му не съществува. Касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 28.04.2016г. по в.търг.дело № 62/2016г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от връчване препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 48 835,25лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се доклада за определяне на дата за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ