Решение №223 от 27.12.2016 по гр. дело №1839/1839 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Решение на ВКС – ГК, III г.о. 6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. София, 27.12. 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Е. ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 1839/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1620 от 09.03.2016 г. от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Л. Ч.-Т., против въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 1738 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 19/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ХІ с-в, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], да заплати на М. Г. Х. от [населено място], сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 г. на Автомагистрала – 2 „Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5 983,34 лв. – разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 6 753,86 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв., за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Пълномощникът на жалбоподателя гл. юриск. Т. в писмено становище заявява, че поддържа релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение и моли касационната жалба като основателна да бъде уважена, а въззивното решение като неправилно да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Е. от АК – В., в съдебно заседание я оспорва като неоснователна като подробни съображения са изложени в писмени бележки. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК – В. не оспорва касационната жалба, счита същата за основателна, а въззивното решение за неправилно, поради което моли да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира разноски.
С определение № 520/14.06.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен искът на М. Г. Х. от [населено място] срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 г. на Автомагистрала – 2 „Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв., за периода от 22.10.2013 г. до 05.01.2015 г., по материалноправния въпрос, относим към правния спор относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. и постановената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК/решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др./, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.10.2013 г. около 06.00 – 06.30 ч., при км. 392+800 на Автомагистрала – 2 „Х.“, по време на служебно пътуване, като пътник на задната седалка в автомобил „Шкода Ф.“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван С. С., ищцата е претърпяла пътно-транспортно произшествие/ПТП/, при което е получила следните увреждания: сгъвно счупване на първи поясен прешлен, счупване на дясната ключица, счупване на лява лопатка, разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област, кръвонасядания в областта на дясно рамо, дясна ключица и гърба. Приел е, че ПТП е било предизвикано от внезапно появило се на магистралата диво животно – чакал, което водачът на автомобила неуспешно се опитал да избегне с маневра по заобикаляне. След удара с животното, автомобилът не е бил овладян, качил се е с предната си част върху лявата мантинела и след продължилото движение се блъснал в носеща колона на моста, завъртял се, а след това и преобърнал на дясната страна и на таван, като продължил да се движи, което било причинено от липсата на предпазна ограда по продължение на 2 700 м. от магистралата, като наличието на такава цели да се ограничи достъпа на диви животни до магистралата и съгласно нормативните разпоредби, поставянето й е в задължение на ответното дружество. Съдът правилно е приел, че са налице условията на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. Приел е, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла множество телесни увреждания, три от които средни телесни повреди, като справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, съгласно критерия по чл. 52 ЗЗД, възлиза на сумата от 55 000 лв., в какъвто размер е предявен този иск. Уважил е и иска за мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 6 753,86 лв., за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г.
Въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск за причинени имуществени вреди в общ размер от 5 983,34 лв. – разходи за лечение на ищцата за нанесени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК.
Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на това обезщетение. Основният мотив на въззивният съд, за да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди е, че претендираното обезщетение в размер 55 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата, като е взел предвид тежестта на настъпилите увреждания вследствие преживяното тежко ПТП и техният брой, от които 3 средни телесни повреди и множество леки телесни повреди, големият интензитет на физическите болки от счупванията и контузиите, болничния престой, медицинските интервениции, включително операцията на гръбнака, негативните преживявания от обезобразяването, понесените болки през възстановителния период и продължителността на същия (2,5 месеца невъзможност за движене на ръцете и повече от 10 месеца – движение на снагата), остатъчни болки в кръста, лесно уморяване, безсъние и други негативни преживявания като страх, стрес, притеснение и напрежение при пътуване с автомобил, както и младата възраст на пострадалата. Преценката на съда е неправилна, тъй като не е взел предвид, че видно от данните по делото, към момента на изготвяне на заключението на вещото лице /около година и десет месеца след произшествието/ ищцата няма трайни увреждания и усложнения, няма оплаквания и е била напълно възстановена.
Настоящата инстанция, като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД, счита, че за комплексната средна телесна повреда и леките телесни повреди, причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП, размерът на присъденото обезщетение в размер на 55 000 лева е завишен и следва да бъде редуциран, като справедливият размер на обезщетението за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на деликта е в размер общо на сумата от 30 000 лв. за трите средни телесни повреди и за леките телесни повреди, (които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота). Като не е съобразил законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е определил завишен размер, без да е взел предвид, че настъпилото увреждане не е трайно и в хода на процеса ищцата е била напълно възстановена, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и размерът на обезщетението следва да бъде съобразен според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че в случая сумата от 30 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от ищцата вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания в резултат на деликта.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение, съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв. и да се отхвърли за сумата 25 000 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъденото обезщетение за забава върху главницата, за периода от 22.10.2013 г. до 05.01.2015 г., за разликата от дължимите 3 684 лв. до присъдените 6 753,86 лв., както и в частта на присъдената държавна такса от първата инстанция за разликата от 1 588 лв. до присъдените 2 710,90 лв.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски по делото за трите инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 4 692 лв., а съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на касатора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодните разноски в размер на 1 982 лв., следователно по компенсация касаторът дължи на ищцата разноски в размер на 2 710 лв. На третото лице помагач не се присъждат разноски съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г. по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в частите, с които е потвърдено решение № 1738 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 19/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ХІ с-в и Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], е осъдена да заплати на М. Г. Х. от [населено място], на основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв., лихва за забава върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 3 684 лв. до 6 753,86 лв., на присъдената държавна такса от първата инстанция за разликата от 1 588 лв. до 2 710,90 лв. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Х. от [населено място] срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деликт от ПТП на 22.10.2013 г. на Автомагистрала – 2 „Х.“, и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 069,86 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода от 22.10.2013 г. до 05.01.2015 г., като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г. по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място] да заплати на М. Г. Х. от [населено място], направените деловодни разноски в размер на 2 710 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], [населено място] – помагач на ответника по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top