2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2456 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 324 от 22.02.2016 година по гр.д. № 4415/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 5311 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 7812/2013 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявени от Ц. С. С. и М. Б. С., двамата от [населено място] против Министерство на отбраната, [населено място] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, всеки от които за по 100000 лева. В решението е прието за установено, че на 22.03.1995 г. синът на ищците Б. М. С. е постъпил като редник на редовна военна служба в поделение към Министерство на отбраната. При извършените му същата година редовни медицински прегледи на 12.04.1995 г.; на 04.05.1995 г. и на 16.07.1995 г. не са били констатирани заболявания. Първото му заболяване по време на военната служба е било на 11.11.1995 г., за което е бил хоспитализиран във ВМА, където е било установено, че страда от остра бъбречна недостатъчност; уринарен синдром, протеинурия, хематурия – заболяване, започнало с години преди военната му служба и протичащо без изявена симптоматика, диагностицирано за първи път при постъпването му във ВМА. На 25.01.1996 г. Б. С. е бил признат за негоден за военна служба и изключен от военен отчет. Поради влошаване на здравословното му състояние, на 23.02.2000 година е било взето решение за бъбречна трансплантация от трупен донор, към който момент е било констатирано, че пациентът страда и от вирусен хепатит. Трансплантацията е била извършена през 2000 година. През 2009 г. е бил лекуван от хроничен глумерулонефрит, вторична анемия, артериална хипертония, състояние след бъбречна трансплантация. Починал е на 18.06.2009 г. с диагноза цироза хепатитис декомпенсация, асцитес, хепатитис хр.екс. тип В. Прието е, че заболяването на Б. С., констатирано по време на военната му служба през 1995 г., но с начало преди постъпването му в българската армия и последвалата му смърт около четиринадесет години по-късно през месец юни 2009 г. не са в причинна връзка с неправилни или ненавременни действия и мерки на командирите му на служба при ответника Министерство на отбраната; че не е установено по време на военната му служба Б. С. да е търсил медицинска помощ и тя да му е била отказана; че не е налице причинно следствена връзка и между настъпилата смърт и диагностицираното през 1995 г. бъбречно заболяване. При така формираните изводи за липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинени на ищците вреди от лица, за които ответникът отговаря като възложител на работата, т.е. поради липсата на причинна връзка между действия или бездействия на лица от системата на Министерство на отбраната и настъпилата смърт на сина на ищците, предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Ц. С. С. и М. Б. С.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос длъжен ли е въззивният съд да допусне нови доказателства при допуснати от първоинстанционния съд нарушения, изразяващи се в непълнота на доклада по чл. 146 ГПК (непосочване кои права и обстоятелства се признават, кои не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти) е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на който довод са приложени съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: следва ли при назначаване на експертизи да се съобразява изискването по чл. 396 ЗСВ, като вещите лица се избират от съответният списък на специалисти, а при назначаване на вещи лица извън списъка да се обоснове необходимостта за това и има ли преклузия на правото на страната да възрази на назначаването на вещи лица извън списъка.
Ответникът по касационната жалба М…., [населено място] не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът длъжен ли е въззивният съд да допусне нови доказателства при процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В подадената от ищците въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не са въведени оплаквания за допуснати нарушения при доклада по делото, поради което и в съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд не е допуснал нови доказателства – за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. 2 ГПК). Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., въззивният съд дължи да даде указания на страната да посочи доказателства за относими към спорното право факти и да допусне нови доказателства само в случаите на непълнота или пропуск в доклада на първоинстанционния съд, когато страната се е позовала на това съдопроизводствено нарушение във въззивната жалба. Извън изложеното, независимо от обстоятелството, че ищците не са въвели оплакване за нарушения в доклада на съда по чл. 146 ГПК, то дори и при такова оплакване въззивният съд не е дължал указания, нито допускане на нови доказателства, тъй като извършеният в първоинстанционното производство доклад е пълен и точен. В доклада си по делото в съдебно заседание на 13.02.2014 г. съдът е дал указания на ищците да посочат доказателства за допуснато противоправно поведение от длъжностни лица при ответника; за това, че са били налице обективни данни за влошено здравословно състояние на военнослужещия Б. С. и това е било известно на неговите командири, както и че те са пропуснали да предприемат дължимите действия за охраняване на здравето му; че е налице причинно следствена връзка с това им поведение (бездействие) и настъпилата по-късно смърт на Б. С.. При така дадените изчерпателни указания, отказът на въззивният съд да допусне нови доказателства за установяване на тези обстоятелства е законосъобразен и в съответствие с установената съдебна практика, поради което доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен.
Не дават основания за допускане на касационно обжалване и въпросите следва ли при назначаване на експертизи да се съобразява изискването по чл. 396 ЗСВ, като вещите лица се избират от съответният списък на специалисти, а при назначаване на вещи лица извън списъка да се обоснове необходимостта за това и има ли преклузия на правото на страната да възрази на назначаването на вещи лица извън списъка. Повдигнатите въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а извън това не са и обуславящи изхода на делото. Съдът назначава вещи лица по утвърдения списък специалисти, а при необходимост и извън него (чл.396, ал.1, и ал.2 ГПК), както и процедирано по делото, по което са допуснати четири медицински експертизи от специалисти по списъка на вещите лица и извън този списък след обосновка на необходимостта да бъдат изслушани висококвалифицирани медицински специалисти от съответната област, т.е. съдът е съобразил утвърдената съдебна практика при назначаване на съдебни експерти. Несъмнено е, че страната разполага с правото да оспори представеното по делото заключение, но съгласно чл. 200, ал.3 ГПК това може да стане докато трае изслушването, а оспорването е относно яснотата и пълнотата на експертизата, обосноваността и или при възникнало съмнение за правилността и (чл. 201 ГПК), без значение дали вещото лице е по утвърдения списък по чл. 396, ал.1 ЗСВ или извън него – назначаване на вещо лице извън утвърдения списък само по себе си не е основание за оспорване на заключението, поради което въпросът има преклузия за това е без правно значение. Независимо от изложеното, съдът е дал ход по същество на делото след изслушване на последното заключение и при изрично изявление на процесуалния представител на ищците, че не иска назначаване на нова експертиза, а отказът на въззивната инстанция за нова експертиза е формиран след констатация, че заключение от вещо лице лекар нефролог е вече прието по делото, а четирите експертни заключения от вещи лица, специалисти по клинична имунология, нефрология, вътрешни болести, пункционна бъбречна биопсия, абдоминална доплерова ехография и конвенционална ехография са дали еднозначно становище за липса на причинна връзка между диагностицираното заболяване на Б. С. по време на редовната му военна служба и причините за леталния изход.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 22.02.2016 година по гр.д. № 4415/2015 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: