3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С., 04.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1425 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 666 от 28.04.2011 година по гр.д. № 60/2011 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 4646 от 20.10.2010 г. по гр.д. № 2745/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявен от Л. Т. Т. против И. П. Р.-Я., двете от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 30.04.2004 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответницата чрез [фирма] сумата 17675 евро. Същия ден е била изповядана сделка, с която ищцата е закупила от К. Р. Я. и М. Р. Я., непълнолетни деца на ответницата, действащи със съгласието на своите родители, недвижим имот, съставляващ апартамент в [населено място], [улица]. В нотариалният акт е било отразено, че цената на имота по данъчната му оценка е изплатена изцяло от купувача. Цената на имота по предварителния договор за покупко-продажба е възлизала на 78500 евро, от които 7800 евро, платени на 19.03.2004 г. при подписване на предварителния договор. Разликата до пълната уговорена продажна цена на имота, възлизаща на 70700 евро е била преведена от ищцата в деня на сключване на окончателния договор на 30.04.2004 г. на четири равни части от по 17675 евро по банковите сметки на двамата продавачи по предварителния договор (непълнолетните деца на ответницата) и на техните родители – ответницата И. Р. Я. и бащата на продавачите Р. Ц. Я.. При така установените факти, съдът е приел, че исковата сума от 17675 евро не е била платена без основание; че превода на сумата е извършен за заплащане на продажната цена на закупения от ищцата имот, чиято действителна цена е тази по предварителния договор. Този извод съдът е формирал въз основа на доказателствата, сочещи, че четирите превода от по 17675 евро са извършени в деня на изповядане на сделката за продажба на имота; общата стойност на преводите възлиза на дължимата по предварителния договор уговорена продажна цена, а като основание за извършване на преводите е посочена сделката по нот. акт 38 от 30.04.2004 г., с който правото на собственост върху имота е прехвърлено на ищцата.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от. Поддържа се, че съществените материалноправни въпроси: в каква форма следва да бъде сключен предварителния и окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот и съставлява ли уговорката за начин на плащане съществен елемент от договора, обуславящи изхода на делото са от значение за точното приложение на закона – чл. 18 ЗЗД и чл. 19 ЗЗД и за развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на обжалваното решението в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 18 ЗЗД и чл. 19, ал.1 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба И. П. Р.-Я. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК са неоснователни.
Въпросът относно формата, в която следва да бъдат сключени предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, нито се явява обуславящ изхода на спора. Несъмнено, съгласно чл. 18 ЗЗД, договорът за продажба на недвижим имот следва да бъде сключен в нотариална форма, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД, предварителният договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот се сключва в писмена форма – условия, спазени от страните при подписване на предварителния договор от 19.04.2004 г. и при сключване на окончателния договор за прехвърляне правото на собственост с нот. акт № 38, дело № 37 от 30.04.2004 г. на нотариус В. Б. д рег. № 259 на Нотариалната камара. Несъмнено е и че уговорката за продажната цена на имота е съществен елемент от договора да покупко-продажба, но повдигнатият въпрос не е обуславящ изхода на спора – съдът е приел, че вписаната в нотариалния акт цена е симулативна, уговорена с цел заплащане на по-ниски държавни такси, както и че действителната цена е уговорената по предварителния договор, изплатена от купувача в деня на сключване на нотариалната сделка. Приел е, че купувачът е изплатил цената по предварителния договор, съобразявайки се и с основанието на което е извършено плащането, съставляващо извънсъдебно признание както за действителната цена на имота, така и за уговорения начин на плащането и, което може да бъде извършено и въз основа на устно нареждане на продавача, кредитор на вземането за цената. Независимо от изложеното, повдигнатите от касатора въпроси са разрешени в съответствие с практиката на съдилищата – не се поддържа или сочи наличие на съдебна практика в обратен смисъл, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 666 от 28.04.2011 година по гр.д. № 60/2011 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: