2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 23.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 586 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Б….“ срещу определение № 330/12.12.2016 г., постановено по търг. дело № 60096/2016 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателя за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на държавна такса в размер 984.94 лв. по касационната му жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като се е позовал на трайно установената практика на ВКС, е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса е приложима само за физически лица, но не и по отношение на юридически лица. За неоснователно е намерено и позоваването от жалбоподателя на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, като са изложени съображения, че същата гарантира на страните по един спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, но в същото време оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел. В тази връзка са изложени и съображения, че безспорният въпрос за приоритета на международните актове не касае въпроса дали са налице предпоставки за освобождаване на юридическо лице от заплащане на държавна такса, отговорът на който е свързан изцяло с прилагане на българския ГПК, който урежда предпоставките и субектите, в чиято полза е призната от държавата, чрез нейния законодателен орган, такава възможност. Посочено е и че правната уредба на основанията и субектите за освобождаване от държавна такса е законодателен приоритет на всяка държава-членка на ЕС, поради което не може да се приеме тезата на жалбоподателя-молител за противоречие на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК с норми на общностното право.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че сдружението-жалбоподател е такова с нестопанска цел, което задоволява определени социални, граждански или други подобни нужди на учредителите си и обществото като цяло, както и че то не формира печалба, никога не е генерирало доходи от търговска дейност, а единственият му приходоизточник е от членски внос и предоставяне на лични средства от членовете под формата на дарения. Изтъква се и че посочената в обжалваното определение, съдебна практика касае единствено юридически лица – търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел печалба. Поддържа се и че чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС ще бъде спазен само ако съдът определи държавна такса, която сдружението-жалбоподател би могло да заплати предвид финансовите му затруднения. Изтъква се и че делото се води срещу М…, което, респ. – държавата разполага с неограничен финансов ресурс за водене на дела и не би могла да бъде осъществена превенция срещу некоректни действия на самата държава, ако се ограничи правото на съдебна защита поради липса на финансови средства от лице, насочено за задоволяване на културни, социални или други дейности, свързани с духовното изграждане на личността и обществото като цяло.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК изрично и ясно установява възможност за освобождаване от внасяне на такси и разноски по граждански дела, единствено по отношение на физически лица. Съдът не би могъл в пряко противоречие с тази разпоредба да постанови освобождаване от такса или разноски – изцяло или частично – по отношение на юридическо лице.
От друга страна, наред с посочената в обжалваното определение, тайно установена практика на ВКС, е налице и такава (например – определение № 433/15.12.2014 г. по гр. дело № 1597/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), съгласно която по изключение съдът може да събере дължимата държавна такса едва с крайния си акт по делото – съобразно изхода на спора, а не преди разглеждането на жалбата, и то – по отношение на юридическо лице – търговец, но само ако – с оглед спазване изискванията на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС за реален достъп до правосъдие и справедлив процес, тази такса се явява прекомерна финансова тежест, с която се ограничава достъпа на страната – юридическо лице до съд, и което ограничение няма как да бъде оправдано с легитимни цели, каквито са – при събиране на държавна такса за исковите производства – финансиране на съдебната система и възпиране на несериозни искове.
Разглежданият по настоящото дело случай, обаче не е такъв. Дължимата за разглеждането на касационната жалба на жалбоподателя държавна такса в размер в размер 984.94 лв. не би могла да се определи като прекомерна финансова тежест, с която се ограничава достъпа му до правосъдие и справедлив процес, предвид обстоятелствата, че сдружението-жалбоподател е „асоциация“ на национално (а не на местно или регионално) ниво и по собствените му твърдения набира приходи, не само от членски внос, а и от дарения на неговите членове; че предявената от него по делото осъдителна искова претенция за сума над 47 хил. лв. се основава на договор за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 280 хил. лв., по който (според данните по делото) жалбоподателят е получил плащания за над 220 хил. лв.; както и че за първоинстанционното производство по делото той безпрепятствено е внесъл държавна такса в размер над 2 400 лв. и е заплатил адвокатско възнаграждение на пълномощника си по делото в размер 4 800 лв.
От изложеното следва, че молбата на жалбоподателя за освобождаването му от внасяне на държавната такса в размер 984.94 лв. или последната да бъде намалена до 100 лв., е неоснователна, поради което правилно е оставена без уважение с обжалваното определение. При извършената служебна проверка се установи и че последното е валидно и процесуално допустимо, поради което то следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 330/12.12.2016 г., постановено по търг. дело № 60096/2016 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.