3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 17.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1432 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областно пътно управление – [населено място] срещу решение № 133/23.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 254/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 179/19.03.2011 г. по гр. дело № 7412/2010 г. на Сливенския районен съд, са уважени предявените от Г. С. Тодорова срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1, и чл. 128, т. 2 от КТ, като е признато уволнението й за незаконно и е отменена заповед № РД 14-02/10.12.2010 г. на директора на Областно пътно управление – [населено място], с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 189, и чл. 193 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата; последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител домакин снабдител” в Районна пътна служба при Областно пътно управление – [населено място]; и последното е осъдено да й заплати: сумата 3 600 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шестмесечния период, през което е останала без работа поради уволнението, удържаната й сума 22.22 лв. със заповед № РД-11-76/10.12.2010 г. и удържаното й възнаграждение за месец декември 2010 г. в размер 200 лв., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 27.12.2010 г. до окончателното им изплащане, като в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Г. С. Тодорова в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел на първо място, че поисканите от ищцата писмени обяснения за конкретното дисциплинарно нарушение, за което й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” с атакуваната заповед, не са надлежно поискани, както и че неточното изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя е равнозначно на пълно неизпълнение, което от своя страна представлява отменително основание, въздигнато от закона в абсолютно (чл. 193, ал. 2 от КТ). Освен това, въззивният съд е приел и че атакуваната процесна заповед № РД 14-02/10.12.2010 г. не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея, макар да е посочена причината за прекратяване на трудовото правоотношение, тя не съдържа законоустановените реквизити, а именно – изрично посочване на нарушението и кога е извършено то; респ. – приел е че наложеното с нея наказание „дисциплинарно уволнение” следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, окръжният съд, предвид и обсъдените от него доказателства по делото, е приел за основателни и останалите – обусловени искови претенции по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправния въпрос – отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно уволнение, когато препраща към други актове, които покриват изискванията на чл. 189, ал. 2 и чл. 194 от КТ, като се поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК); в тази връзка са посочени и представени съдебни актове.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение (и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК), е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Също съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, посоченият от касатора материалноправен въпрос, свързан с изискванията за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от КТ, е включен в предмета на спора по делото от ищцата, която в исковата молба излага становище и доводи за незаконосъобразност на процесното й дисциплинарно уволнение, както поради това, че не е надлежно спазено задължението на касатора-работодател по чл. 193, ал. 1 от КТ и поради неспазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ, така и поради неспазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за посочване в заповедта на нарушението и кога е извършено. Разрешаването от въззивния съд на посочения от касатора материалноправен въпрос, обаче не е от значение за изхода на делото, тъй като за да уважи предявените искове за защита срещу незаконосъобразното уволнение, окръжният съд е приел за основателни, както първия довод на ищцата за нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, така и довода й за неспазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като ясно е посочил в мотивите си, че всяко едно от тези две нарушения представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на процесното дисциплинарно уволнение. При това положение, независимо от това дали посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие, или при съобразяване с практиката на ВКС (респ. и на други съдилища), то това не влияе върху изхода на правния спор във въззивното производство, тъй крайните правни изводи на окръжния съд за уважаването на предявените искове са обусловени и от изложените от него алтернативни мотиви по приложението на чл. 193, ал. 1 от КТ, неспазването на която разпоредба, само по себе си е достатъчно основание за уважаването на исковете, във връзка с което касаторът обаче не сочи правен въпрос в изложението си (в тази връзка няма и оплаквания в касационната му жалба). С оглед на това, основателни са изричните доводи на ищцата в горния смисъл, изложени в отговора на касационната жалба, че посоченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, в конкретния случай не е от значение за изхода на спора пред въззивния съд, поради което и не представлява основание (общо такова по чл. 280, ал. 1 от ГПК) за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 133/23.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 254/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.