О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 15.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7713 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. З. К. чрез адв. С. Й. П. от АК София, срещу въззивно решение от 05.08.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3578/2012 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 243 ЗЗД за връщане на недвижим имот, предоставен в заем за послужване, след прекратяване на договорното правоотношение. Съдът установил наличие на заемен договор между страните, както и това, че вещта се ползва от ответника К. чрез трето лице – той е допуснал в имота своята майка, която живее там и отглежда малолетното дете на К..
В изложението е поставен правният въпрос (уточнен от съда) за задължението на въззивния съд да допусне доказателствата, поискани за събиране с въззивната жалба, които първоинстанционния съд е отказал да допусне и събере, въпреки своевременното искане от страната.
Въпросът е от значение за постановения резултат, защото ответникът К. К. е поискал от първата инстанция да допусне гласни доказателства, с които да установи, че лично не упражнява фактическа власт върху недвижимия имот, а в него живеят майка му и детето му. Районният съд е отказал да уважи доказателственото искане на К. и въззивният съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение, като също е отказал да допусне до разпит свидетели за посочените обстоятелства.
Не са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, като съдът приема, че сраната се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В множество свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, състави на Върховния касационен съд са изяснили, че във въззивното производство е възможно посочването и събирането на новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдяни обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция. Недопускането на неотносими доказателствени средства от първата инстанция не е основание по чл. 266 ГПК за допускането и събирането им от въззивния съд. В случая, безспорно, без значение е дали ответникът – заемател по договора, след прекратяването на договорното отношение, държи лично или чрез трети лица заетата вещ. К. не оспорва, че в имота живеят майка му и детето му, които той е допуснал. Без значение е родствената връзка между детето и ищцата, тъй като тя няма задължение да се грижи за издръжката и отглеждането на малолетното дете.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 05.08.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3578/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: