ОТНОСНО: запитване по ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……….. свх.№ 96-00-403от 03.12.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще започне търговска дейност по сключване на договори за лизинг с клауза за прехвърляне на собственост, като автомобилите ще се внасят от Германия и желае да се възползва от специалния ред на облагане на маржа, предвиден в гл.17 на ЗДДС. Лизинговите договори ще съдържат изрична клауза за прехвърляне на правото на собственост върху вещта към момента на плащане на последната лизингова вноска и автомобилите ще бъдат предавани фактически на лизингополучателя към момента на сключване на лизинговия договор. Съгласно чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, при фактическо предоставяне на стоки по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на право на собственост, е налице доставка на стока за целите на ЗДДС, респективно налице е данъчно събитие по смисъла на закона.
Плащанията ще се извършват – авансово преди осъществяване на вноса, а остатъкът от цената, оскъпен с лихвата ще се разсрочва на 12 равни месечни вноски.
Въпросите са:
1. Може ли да се ползва режимът на маржа на цената, предвиден в гл.17 от ЗДДС при сключване на лизингови договори, когато автомобилите се закупуват от други търговци, прилагащи режима на маржа.
2. Какви фактури, на каква стойност и към кой момент следва да се издават за разчитане с бюджета.
3. Възможно и правилно лие издаването на една фактура по лизинговия договор към момента на фактическото предаване на автомобила на основание чл.6, ал.2, т.3, като данъчната основа се определи по чл.143 и чл.145 от ЗДДС.
4. Следва ли да се начислява допълнително ДДС за авансовото плащане и за месечните плащания.
5. Оскъпяването от 35 % годишна лихва върху финансираната авансово сума от купувача подлежи ли на данъчно регулиране за целите на ЗДДС.
Предвид относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следнотостановище:
Следва да имате предвид, че считано от 01.01.2010 год. влизат в сила изменения в разпоредбите на гл.17 от ЗДДС, които е необходимо да съобразите.
Настоящото становище е във връзка с нормите на ЗДДС, приложими до 31.12.2009 год.
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи „финансов лизинг“ и „експлоатационен лизинг“, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС са въведени други понятия:
– договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и
– договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост / чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС/.
ЗДДС не поставя ограничения по отношение вида на договора за лизинг във връзка с прилагането на глава 17 от ЗДДС.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и зададените въпроси се предполага, че в случая се касае за договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
При такъв договор за лизинг, съгласно чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на фактическото предаване на стоката и данъкът за доставката става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие – чл.144, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно чл.89, ал.1 от ППЗДДС, дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва “чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. По силата на чл.144, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.90, ал.1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация, посочена в чл.90, ал.2 от ППЗДДС.
От текстовете на цитираните разпоредби може да се направи извод, че в случаите, при които е получено авансово плащане във връзка с продажба на стока втора употреба, за която се прилага специалната схема за облагане на маржа, в издадената фактура по повод това плащане не следва да бъде посочван размер на ДДС, а последният следва да бъде начислен с протокол в последния ден от данъчния период, през който стоката е фактическа предадена.
Данъчната основа на доставката се определя по реда, предвиден в чл.145 от ЗДДС. Разбира се, лизингодателят има право да избере да приложи и общия ред на облагане за стоката, но в този случай данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката.
Съгласно чл.13, ал.4 от ППЗДДС, услугата по предоставянето на кредит при доставка на стока при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС, като документирането се извършва по общия ред на чл.113 от ЗДДС.
Отново Ви обръщаме внимание, че считано от 01.01.2010 год. влизат в сила изменения в ЗДДС, които е необходимо също да имате предвид.
‘