ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-10 от 26.09.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: С декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ от 2010 г.. дружеството декларира собственост на недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. …., както следва: идеални части от поземлен имот в строителни граници – УПИ I – Поща и идеална част от обекти със стопанска цел, /в т.ч. производствени складове, производствени обекти и търговски обекти/, декларирани като находящи се в обема на застроената в гореописания поземлен имот нежилищна сграда на 5 етажа, декларирана като „Производствена /пром./”.
Данните, подадени в декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ са обработени в програмния продукт на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община … като вида на обектите, находящи се в обема на сградата, декларирана като „Производствена /пром./” са въведени в информационния масив, съгласно дадените указания и номенклатурата, посочена над Таблица № 3 от образеца на декларацията, както следва: производствените складове са обработени като „склад производствен“, производствените обекти са обработени като „производствен обект” и търговските обекти са обработени като „търг. обект”.
Формирана е партида, като определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ до 31.12.2018 г. са платени от задълженото лице.
На 19.02.2019 г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, дружеството декларира наличието на основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 18 от закона, като прилага сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, издаден на 31.12.2018 г. Също така предекларира притежавания недвижим имот, находящ се в гр. ….., както следва: идеални части от поземлен имот в строителни граници – УПИ I – Поща; идеална част от обекти със стопанска цел, /в т.ч. самостоятелни обекти в сграда, складове и търговски обекти/, като находящи се в обема на застроената в гореописания поземлен имот нежилищна сграда на 5 етажа, декларирана като „друга нежилищна”.
Данните, подадени в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, са обработени в програмния продукт като вида на обектите, находящи се в обема на сградата, декларирана като „друга нежилищна” са въведени в информационния масив, съгласно дадените указания и номенклатурата, посочена над таблица № 3 от образеца на декларацията – самостоятелните обекти в сграда са обработени като „други нежилищни обекти”, складовете са обработени като „склад /други нежилищни/”, търговските обекти са обработени като „търг. обект”.
Към декларацията не са приложени други документи, доказващи предназначението на сградата или наличието на промяна на предназначението на същата, както и документи, доказващи начинът на фактическото използване и използването на обектите в нея, което да се счете за начален момент на настъпване на тази промяна.
В информационния масив са въведени новодекларираните данни, отнасящи се до вида и предназначението на декларираната нежилищна сграда от „производствена /пром./” в „Друга нежилищна”, както и обектите в нея. Установена е промяна в посока увеличение на данъчната оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, която е основа за определянето на задълженията за ДНИ.
В резултат на горното служителите на дирекция ’’Местни данъци и такси” при Община ……, в качеството им на органи по приходите, са предприели съответните действия по реда на чл. 107, ал. 1 и чл. 109 от ДОПК за определяне размера на задълженията за ДНИ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. по партидата на задълженото лице.
Предвид подадената на 19.02.2019 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ и декларираното от дружеството ново обстоятелство, отнасящо се до наличието на основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от закона и приложеният към декларацията сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, издаден на 31.12.2018 г., задължението за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. е определено, съгласно новодекларираните данни.
В документа за придобиване на недвижимия имот /нотариален акт/ гореописаните и декларирани обекти са записани като „самостоятелен обект в сграда с идентификатор № …., с предназначение на самостоятелния обект: Инфраструктурен обект в сграда“.
Съгласно нанесените в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр…. отразявания, обектите са записани като: „СОС… тип Инфраструктурен обект в сграда“.
Поставен е следният въпрос: Правилна ли е преценката на органа по приходите, приел и обработил декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, като е определил и доначислил данък върху недвижимите имоти върху увеличения размер на данъчната оценка на основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК и задълженото лице да бъде преобложено за 5 години назад /считано от 2014 г./ или следва декларираната през 2019 г. промяна във вида и предназначението на нежилищната сграда да се счита занапред? След последно подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2019 г., е предеклариран недвижим имот и е налице промяна във вида и предназначението на нежилищната сграда /от „производствена /пром./“ в „друга нежилищна“/, както и вида и предназначението на обектите в нея /от „производствени“ в „други нежилищни“/.
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ изрично указва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В свързаните с това производства по ДОПК служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Органите по приходите на НАП, включително изпълнителният директор, нямат никакви контролни правомощия спрямо действията на общинските администрации в този процес. В компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК, за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане.
В ЗМДТ не е установено задължение за прилагане на доказателства от задълженото лице, но е регламентирана възможността служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане /чл. 12, ал. 1 от ДОПК и чл. 18 от ЗМДТ/. Тяхна е преценката какви допълнителни доказателства да съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на задълженията. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва.
Въпросът за начина на деклариране на недвижим имот и облагането му с данък е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба. Що се отнася до ЗМДТ, основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа.
За всяка отделна сграда в имота се подава отделна част II от декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази част II се вписва предназначението на сградата /отделната сграда/. В обяснението на т. 1, към част II на декларацията е посочено, че предназначението на сградата се определя от преобладаващото й предназначение.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно изречение второ на чл. 1 от Наредбата, с нея се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
В приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредбата се съдържа класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Легално определение на понятието „промяна на предназначението“ се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. По смисъла на посочената правна норма „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.
С оглед изложеното до тук, при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, за дружеството е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от настъпване на промяната.
В чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено данъкът върху недвижимите имоти да се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно предложение първо на чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ, при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Тази норма не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване предвид текста на чл. 19, ал. 4 от ЗМДТ.
Тъй като в конкретния случай става въпрос за предприятие, считам, че при промяна на данъчната оценка на имота през годината /вследствие на предеклариране поради промяна предназначението на имота и основание за освобождаване с данък/, данъкът за недвижим имот следва да се промени от 01.01.2020 г., предвид нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.