О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 08.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 76 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение без номер от 5 август 2001 г. производството по делото беше спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 3 за 2011 г. на ОСГК. След постановяването на ТР № 3 от 16 януари 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, касационният съд следва да се произнесе по касационната жалба като възобнови производството по делото.
Производството е образувано по касационната жалба на Е. Г. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. Г.-А., против решение № 324 от 25 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 939 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г., с което е отменено решение № 358 от 26 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 608 по описа на районния съд в гр. Горна Оряховица за 2010 г. и вместо него са отхвърлени предявените от Е. Д. искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и Д. е осъдена да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], 350 лева разноски по делото за двете инстанции.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото съдът не е разгледал всички доводи, направени с исковата молба; предоставянето на възможност на работодателя да посочи две съвместими основания води до неясноти при обжалване на заповедта за уволнение и до възможност за защита на една или друга теза в зависимост от доказателствата; правилно съдът счита, че няма компетентност да проверява определен кръг въпроси и че проверката е ограничена, но на практика не е проверил въпроси, които има компетентност да провери; липсва реално съкращение в щата; неправилно се приема, че не може да се упражни съдебен контрол върху правото на подбор; съдът не се е произнесъл по оспорени документи и не е взето предвид, че една от работничките е с чуждестранна диплома, която не е призната и легализирана; установено е, че касаторката е уволнена поради конфликти с други служители, а не поради лошо обслужване на клиентите. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: съдът не се е произнесъл по част от твърденията на ищцата; относно проверката на законността на извършения подбор от съда и има ли извършен подбор (сочат се определения и решения на ВКС); относно доказване на реалност на съкращението в щата като същата трябва да се доказва от работодателя, а не да се презюмира (сочат се две решения на ВС); относно това дали при преценка на професионалната квалификация при задължителен подбор от страна на работодателя международни непризнати и нелегализирани дипломи следва да се приравняват на български дипломи и да носят същия брой точки.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. З. А., чрез процесуалния си представител адв. А. М., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че прекратителното основание е било налично преди уволнението; при описани две основания в заповедта за уволнение, достатъчно е наличието на едно от тях за правомерността на прекратяване на трудовото правоотношение и наличността на първия прекратителен факт е доказана по безспорен начин; без значение е дали търговските обекти на работодателя ще функционират с трима или четирима продавачи, което е лична преценка на работодателя; подборът подлежи на контрол само досежно спазването на критериите по чл. 329 КТ, а в случая параметрите са спазени.
Като съобрази посочените съображения в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване само по втория поставен процесуалноправен въпрос.
К. основава искането си за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси по първото и третото основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първото твърдение на касаторката не притежава характеристиките на правен въпрос, разрешен от въззивния съд, въведен в предмета на спора и обусловил резултата по делото, тъй като се излага оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводството – липса на изложени мотиви по дадени съображения и доводи. Това твърдение по същината си е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на разглеждане едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
Вторият поставен проблем предвид разрешението, дадено от въззивния съд и задължителното тълкуване, закрепено в ТР № 3 от 16 януари 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК по съдебния контрол върху преценката на работодателя по чл. 329 КТ, обосновава допускането на касационното обжалване на атакуваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият поставен проблем, посочен от касаторката по следния начин: “относно доказване на реалност на съкращаване в щата, като същата следва да се доказва от работодателя, а не да се презюмира”, не обосновава допускането на касационно обжалване, тъй като работодателят не е приел, че следва да се облегне на подобно предположение. Напротив – съдът приел, че от волята на работодателя зависи колко работника ще обслужват търговските му обекти и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Така всъщност е прието, че съкращаването е реално осъществено и доказано. Извън липсата на поставен правен въпрос по критериите, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, то и разрешението на съда е различно, поради което касационното обжалване не следва да се допуска по поставения проблем и сочената съдебна практика не следва да се обсъжда.
Последният поставен от касаторката проблем изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. В този случай касаторката е следвало да ангажира процесуалноправен въпрос относно липсата на произнасяне, а не да сочи материалноправен проблем. Липсата на поставен правен въпрос в тази връзка препятства развитието на производство пред касационния съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както отново се възприема в цитираното ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, а обсъждането на представената съдебна практика е безпредметно.
За касационното производство касаторката не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 324 от 25 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 939 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: