Относно: Прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
В Дирекция ”ОУИ” –………….. постъпи писмено запитване с вх. № …./17.05.2011г.относно прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Сдружение с дейност в частна полза е регистрирано по ЗЮЛНЦ с решение на ПОС. Сдружението е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1. Предметът на дейност е организиране на европейски и световни първенства по гребане, развитие, популяризиране и масовизиране на спорта по гребане; подготовка на състезатели по гребане; създаване и поддръжка на спортна база с оглед осигуряване на условия на всички желаещи да се занимават с гребане; организиране на семинари, демонстрации и други проявисвързани със спорта гребане; подпомагане на социално слаби деца и младежи, желаещи да се занимават с гребане. Сдружението ще организира Европейско първенство по гребане и в тази връзка ще посреща контролни органи, представители на спортни организации, федерации за проверка на подготовка на първенството. Получават се фактури за изплатени нощувки, обеди, вечери. Приходите на сдружението се формират от менажиране на първенството, което включва организация на транспорта, настаняване, акредитация на състезателите и деятелите на клубовете, за което ще се издават фактури с начислен ДДС.
Зададени са следните въпроси:
1.Сдружението ще има ли право на данъчен кредит във връзка с получени фактури за нощувки, обеди и вечери и задълженията по ЗДДС?
2. Разходите за нощувки, обеди, вечери данъчно признати ли са и подлежат ли на облагане с данък върху разходите по чл. 204 от ЗКПО?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
В отговор на първи въпрос:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС определя като възмездна доставка по смисъла на този закон:
1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на
данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и
служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или
придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху
стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е
приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
От друга страна чл. 9, ал. 3 от ЗДДС посочва за възмездна доставка на услуга:
1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
В този смисъл, при условие, че разходите за нощувки и храна са предназначени за безвъзмездни доставки, за същите не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии /чл.62, ал.1 от ППЗДДС/. Следователно, ако извършените от Вас разходи за нощувки и храна са за представителни цели, за тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
Право на приспадане на данъчен кредит за получените нощувки и храна ще е налице, при условие, че същите ще се използват за извършване на последващи облагаеми доставки, т.е. използвате получените стоки и услуги за последващи доставки, свързани с дейността Ви по занятие и имат за цел да обезпечат основната дейност на сдружението.
В отговор на втория въпрос:
Обръщаме внимание, че тълкуването и практическото приложение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, по който сте създадени, не е от компетентността на органите при , поради което конкретен отговор по отношение на облагането с корпоративни данъци може да се направи при конкретно изяснена фактическа обстановка. Изразяваме принципното ни становище с оглед посочените по-долу законови разпоредби.
Съгласно чл.3,ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл.3, ал.3 от ЗЮЛНЦ
същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Следователно, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл.3, ал.1,т.1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато имат печалби отизвършване на сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно. В тази връзка за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при извършване на сделки по реда на чл. 1 от ТЗ печалбите от тези сделки подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия. Те следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство. Освен общите разпоредби на ЗСч, предприятията с нестопанска дейност следва да прилагат и СС 9 “Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска дейност“, като съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности /т. 3.2 от СС 9/. В т. 8.2 от посочения стандарт е регламентирано, че за стопанската дейност се съставя отчет за приходите и разходите, според изискванията на СС 1 “Представяне на финансови отчети“.
Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма, регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
Сдружението като ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Съгласно чл.10, ал.6 от ЗКПО документалната обоснованост на разходите по чл.204,т.1 и 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл.204,т.3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване /чл.206 ЗКПО/.
Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол /чл. 207, ал. 2 от ЗКПО/.
Данъчното третиране на отчетените като разходи суми за стоки и услуги, предоставяни на спортистите за личните им нужди зависи от това дали същите отговарят на определението в §1, т.34 от ДР на ЗКПО за „социални разходи, предоставени в натура”. Ако това са социални разходи, предоставени в натура и са документално обосновани според чл.10 от ЗКПО, те подлежат на облагане с данък върху разходите. В противен случай се прилага чл.205 от ЗКПО: социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/.
Ако предоставянето на тези стоки и услуги не е социален разход, но е във връзка с трудово правоотношение на лицата, то получените стоки и услуги представляват облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък по реда на същия закон.
Ако разходите за храна, вода, спортни екипи, транспорт, охрана, заснемане на участия и други подобни, са свързани с осъществяване на целите на сдружението / например според чл.11, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ – да развива и популяризира физическото възпитание и спорта и осъществява тренировъчна и спортно състезателна дейност/ тогава тези разходи имат характер на необходимо присъщи разходи.
Освен това разходите за осъществяване на медицински контрол, регламентирани в глава девета от ЗФВС имат задължителен характер. На основание чл.11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица, в т.ч. и Сдруженията при извършване на стопанска дейностда регистрират и отчитат приходите от нея чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с Наредба № Н-18 от 2006г. на МФ, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.