Относно: Прилагане на ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Земеделски производител, регистриран по ЗДДС получава субсидии от ДФ „Земеделие” за обработваеми площи и за покупка на ДМА по проект – модернизация на селското стопанство по програмата за развитие на селските райони. Земеделският производител обработва земя, част от която е наета. На едни наемодатели наемът се заплаща в брой, на други се плаща рента.
Зададени са следните въпроси:
1. Дължи ли се ДДС на субсидиите и как да се отрази?
2. Дължи ли се ДДС за възстановен акциз?
3. За платената в брой рента дължи ли се ДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, данъчната основа на доставката се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
Дефиниция на понятието “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ е дадена в § 1, т. 15 от ДР на закона. С ДВ, бр. 113 от 2007 г. се измени текстът на § 1, т.15. от ДР на ЗДДС. От 01.01.2008 г. “Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а/ покриване на загуби;
б/ финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Предвид гореизложеното, при условие, че субсидиите, които са отпуснати са предназначени за покриване на загуби или финансиране на разходи, включително за придобиване на дълготрайни материални активи, същите не подлежат на облагане с ДДС, вкл. и като елемент на данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
При условие, че получените от Вас субсидии са пряко обвързани с цената на предоставяни стоки или услуги, т.е. попадат в обхвата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с тях следва да се увеличи данъчната основа на доставката. Дължимият данък се начислява чрез издаване на протокол по реда на чл. 81, ал. 1, т. 6във връзка с чл. 16 от ППЗДДС.
Втори въпрос: На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ земеделските производители, одобрени за финансово подпомагане по реда на ЗПЗП ползват намалени акцизни ставки за моторните горива. Акцизните ставки по чл. 32, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАДС се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка върху моторните горива, определена в ал. 1 от същата разпоредба и ставката по ал. 2 /намалената ставка/ за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.
Доставката на стока по смисъла на ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За доставката между доставчика на горивото и земеделския производител относно покупката на гориво доставчикът е издал данъчен документ, като е включил в данъчната основа на доставката и размерът на акциза /на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/.
При възстановяване на акциз от агенция „Митници“ до размера му по чл. 32, ал. 2 от ЗАДС не е налице субсидия и финансиране, пряко свързани с доставката между доставчика на гориво и земеделския производител. По своята същност възстановените средства се третират като финансиране на разходи и не е налице основание за намаление на данъчната основа на същата доставка в резултат на възстановяването на акциз.
Трети въпрос: По силата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС/.
В случаите на отдаване под наем на земеделска земя, при които наемното възнаграждение не е уговорено в натура, а в пари, не е приложима нормата на чл. 130 от ЗДДС, регламентираща специфичен случай на доставка /бартер/ и ДДС не се дължи.
‘