ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
София, 31. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 800 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 03.03.2012 г. по гр.д. № 73/2012, с което е отменено решението на Старозагорския окръжен съд от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1085/2010, като са уважени предявените искове за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът А. Д. Х., представляван от адв. Е. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта да се доказва със свидетелски показания обратното придобиване на документа за дълга от кредитора, след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. П. К., представляван от адв. В. К. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като по него няма установена съдебна практика и не е обосновано значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той не обуславя и решението по делото, тъй като спорното обстоятелство е посочено в отговора на исковата молба, а искането за допускане на свидетелски показания е направено едва с въззивната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е недопустимо доказването със свидетелски показания на обратното придобиване на документа за дълга от кредитора след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник, тъй като по този начин се нарушава ограничението за доказване със свидетелски показания на погасяването на установени с писмен акт парични задължения по чл. 164, ал. 1 т. 4 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото. Обстоятелството, че ищецът си е върнал държането на доброволно предадения на длъжника документ за дълга е посочено в исковата молба, но разпита на свидетелите И. и Д. е поискан за установяване на обстоятелствата, че заетата сума е внесена в дружеството и тоя е върнало с 1.000 евро лихва, както и че тези операции са описани като парични потоци, но няма подписани приходни и разходни счетоводни документи, а първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство. По повдигнатия въпрос няма задължителна съдебна практика нито се разрешава противоречиво от съдилищата, но има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 03.03.2012 г. по гр.д. № 73/2012.
Указва на касатора А. Д. Х. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 2.645,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.