4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N660
София,04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 710/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 18 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 278/2010 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е обезсилено решение № 236 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 297/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] и [фирма] [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] в обективно кумулативно съединение иск за прогласяване поради липса на съгласие на нищожността на сключен между първите двама ответници договор за продажба на недвижим имот, за признаване за установено, че последните трима ответници не са придобили собствеността върху процесния имот и ревандикационен иск срещу петия ответник, като е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросът за правния интерес на третото, неучастващо в сделка лице да иска прогласяването й за нищожна е разрешен в противоречие с Решение № 11 от 09.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 634/2008 г., І т.о. и Решение № 35 от 27.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 816/2008 г., ІІ т.о., според които не е необходимо правният интерес да е пряк, а е достатъчно да е налице евентуална полза от уважаването на такъв иск. Като втори процесуалноправен въпрос се поддържа този за процесуалната легитимация на едноличния собственик на капитала на дружеството-продавач по иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. В защита на тезата си, че той не е лишен от правен интерес се позовава на Решение № 137 от 27.05.2005 г. по гр.д.№ 103/2005 г. и Определение № 4 от 05.02.2007 г. по ч.гр.д.№ 8/2007 г., и двете на Великотърновския апелативен съд.
Ответниците по касация не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, вззивният съд приел, че ищецът в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] е лише от правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за прогласяване по реда на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД на процесния договор за продажба на недвижим имот. Развити са съображения, че учреденото дружество е различно ЮЛ от това на учредителя и в това е смисълът на учредявянето – учредителят да извършва търговска дейност чрез друг правен субект, ограничавайки отговорността си до размера на капитала му, който като величина следва да се разграничи от дружественото имущество, която е променлива и продажбата на част от това имущество, в случая недвижимия имот не е включен в капитала му. Тъй като управителните представителните правомощия на учредителя се упражняват от името и за сметка на учреденото Е., затова той, едноличният собственик и учредител не става страна в материалните му правоотношения с трети лица и при съдебната им защита не разполага със самостоятелно право на иск като трето лице, нито може да упражнява правото на иск на едноличното дружество като процесуален субституент – арг. от чл.141, ал.2, 6 и 7 ТЗ.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото по формулирания в жалбата материалноправен въпрос поради обуславящото му за изхода на делото значение.
Доказано е и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение по него е в противоречие със служебно известното на настоящия състав Решение № 83 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 747/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, в което е прието, че установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите е допустим, стига то да обоснове наличието на правен интерес, вкл. и произтичащ от нарушаване на членствените му права.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 5 035 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 278/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 035 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: