Относно: Следва ли да се отменят наложените принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.75 т.5 от ЗБДС на представляващия дружество, което е заличенослед прекратяване на производство по чл.607а ТЗ във вр. счл.632 от ТЗ.
Във връзка с постъпило запитване в Дирекция „ОУИ” … вх.№ …/08.12.2010г. изразяваме следното становище:
В Дирекция „ОУИ” …. има постъпили подобни запитвания от ТД НАП … и вече е изразявано становище, включително е направено запитване до ЦУ НАП и има издадено становище изх.№ 24-33-119/21.10.2008г. на изп.Директор на НАП.
Видно от изложената фактическа обстановка, управителят на ЮЛ, което е заличено след обявено и прекратено производство по несъстоятелност иска отмяна на наложената му ПАМ по реда на чл.75 т.5 от ЗДБС, като основание е посочил заличаване на дружеството. Излага мотиви, че към настоящия момент не са налице основанията за продължаване на наложената му ПАМ в качеството му на управител.Задълженията били погасенина основание чл.739 ал.1 и 2 от ТЗ. Според тази разпоредба непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, както инеудовлетворените вземания се погасяват.
Приложената от Вас съдебна практика е в съответствие с нашето изразено становище и с посоченото по –горе писмо на ЦУ НАП София.
Една от основните предпоставки за отмяна на обезпечението, е погасяване на задълженията. Съгласно чл.168 т.6 от ДОПК, публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
При процесното дружество не е проведено производство по несъстоятелност, същото е прекратено на основание чл.632 от ТЗ поради недостатъчно имущество за покриване на разноските по провеждане на производство по несъстоятелност, следователно не е имало осребряване на имуществото. Според разпоредбата на чл.168, т.6 от ДОПК, законодателят е допуснал възможност за погасяване на публичното задължение, единствено след като са предприети действия и са се изчерпали всички способи за осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Видно от описаното, не са налице условията на чл.168 от ДОПК и условията на чл.221 ал.7ДОПК.
В чл. 739 от ТЗ е предвидена възможност за непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права да се погасяват, а неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ, т.е. при възобновяване на производството. Предвиденият в чл.739 ТЗ погасителен ефект по отношение на непредявените в производството по несъстоятелност вземания и не упражнени права настъпва само в случаите, когато прекратяването на производството по несъстоятелност е извършено в хипотезата на чл.735 ал.1 от ТЗ, но не и когато прекратяването е постановено по реда на чл.632 ал.1 ТЗ. /Решение на ВКС № 812/2005г./
В обобщение на горното, следва да се отбележи, че в настоящата фактическа обстановка липсва нормативно основание за отмяна на наложените мерки с оглед предписанията на ДОПК.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. “а“ и “б“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) респ.чл.184 ал.6ДПК/отм./предвижда възможност за публичния изпълнител, при задължение в размер над 5000 лв., за което не е представено обезпечение, да поиска от органите на Министерство на вътрешните работи да не разрешат напускане на страната или да не издават и да отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи на длъжника или на членовете на управителните или контролните му органи.
Предназначението на разпоредбата е да съхрани имуществото и да осигури събиране на задължението, като попречи на длъжника или на лицата, управляващи, представляващи и контролиращи дейността на задължените юридически лица, да напуснат страната. Това тълкуване налага извода, че рестриктивната норма следва да се приложи и по отношение на лице, което дори аконе е посочено изрично в закона, е пряко отговорно за финансовото състояние на дружеството, за неговото управление и следователно за събирането на задължението.
В случая Д. Кузманов е бивш управител на дружеството – длъжники в това качество за него са породени задължения, произтичащи по времето, когато е бил управител. Приемането на обратното би създало потенциални пречки за погасяване на дълга и за увреждане интересите на лицата, към които дружеството има задължения. /Решение на ВАС № 599/2007г., Определение на ВАС № 13174/20.12.2007г./.
Предвид съдебната практика, считаме, че наложенатаПАМ не следва да бъде отменяна.
Следва да се има предвид обаче и Решение 46343 на ЕСПЧ от 1999г., Case of Riener v. Bulgaria.” което постановява ,че рестриктивните мерки трябва да следват принципа на съразмерност, те трябва да бъдат подходящи да изпълнят тяхната защитна функция, да са съразмерни към интереса, който преследват”. Забраната на лице да напуска страната продължителен период, без да се предприемат мерки от страна на администрацията да удовлетвори своите вземания противоречи на принципа на съразмерността между целта, която се преследва и наложената ограничителна мярка. Ето защо следва да се предприемат своевременно действия по събиране на вземането, примерно реализиране на публична продан на запорирани активи ако има такива и други мерки.
Следва да се извърши преценка за събираемостта на вземането и при установяване на условията на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК, производството да се прекрати.
Приложено, изпращаме Ви писмо на ЦУ НАП СОФИЯ изх.№ 24-33-119/21.10.2008г. и наше становище, обхващащо отговор на подобен въпрос.
‘