Решение №625 от 15.5.2013 по гр. дело №1269/1269 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 625
София, 15.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1269 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. П. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., против въззивното решение № 4985 от 5 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 7423 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6678417 от 3 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 8598 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне иска на И. за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати обезщетение от 8 хиляди лева частично от 25 хиляди лева, ведно със законната лихва от 22 февруари 2010 г., за преживян силен емоционален стрес, душевни страдания, срам, унижение, дискомфорт и притеснения от обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан, както и сумата от 112,44 лева обезщетение върху сумата от 8 хиляди лева за периода 4 януари 2010 г. – 21 февруари 2010 г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът правилно възприема фактите по предявените искове, но прави незаконосъобразни и необосновани правни изводи; не са кредитирани показанията на разпитаните свидетели и не са взети предвид всички установени по делото обстоятелства за характера и интензитета на претърпените вреди; впечатленията на свидетеля А. са от личните им контакти с ищеца, не са противоречиви и са относими; св. Л. е могла да възприеме страданията на ищеца от преки впечатления като негов фактически съжител; установен по делото е целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника; наказателното производство е продължило повече от година и половина за две повдигнати обвинения, по които ищецът е оправдан за едното от първата инстанция, а за второто от въззивния наказателен съд. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че то следва да бъде допуснато при всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: кои са правилата, при които решаващият съд формира извод за релевантни обстоятелства относно претърпените вреди и тяхната установеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства и основанието за игнориране на конкретни свидетелски показания с довод за противоречивост в показанията; когато искът с правно основание чл. 2 ЗОДОВ е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за интензитета на претърпените вреди, следва ли съдът да отхвърли изцяло предявения иск или следва да определи неговия размер съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПТК; следва ли при преценка на свидетелските показания да се вземат предвид и всички други данни по делото или съдът може да не ги кредитира само с мотива, че е налице заинтересованост; следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ съдът да определя неговия размер ръководейки се единствено от действително установените от свидетелските показания вреди. Представя се решение № 62 по гр.д. № 955/2010 г., ІІІ г.о.
Ответникът П. на Р. Б. не представя отговор на касационната жалба.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не следва да се кредитират показанията на св. А., тъй като са констатирани противоречия и липса на лични възприятия относно конкретните факти, изложени в исковата молба; не следва да се кредитират и показанията на св. Л., тъй като именно тя е била лицето, по чийто сигнал е повдигнато и поддържано обвинението срещу ищеца, което създава сериозно съмнение у съда относно възможността свидетелката да възприеме страданията на ищеца; преценявайки конкретните факти и обстоятелства съдът не би могъл да презумира твърдените от ищеца вреди само поради факта, че той е оправдан с влязла в сила присъда.
К. съд приема, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по уточнения от състава на касационния съд въпрос при преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ кои обстоятелства подлежат на установяване и какви са правилата за преценка на свидетелските показания във връзка с твърденията за претърпени вреди. Този въпрос обхваща в цялост отправените питания, и негов отговор следва да се даде при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4985 от 5 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 7423 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
УКАЗВА на касатора И. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 5 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top