О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 313
гр. София, 13.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №37/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. К. К. от [населено място] срещу решение №1875 от 27.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2000/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 09.04.2012 г. г. по гр.д. № 3070/2010 г. на СГС, ГК, 1 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение по чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 51 000 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева, както и в съответната част от разноските присъдени в тежест на ищцата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото е подадена въззивна жалба само от ищцата относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендирани на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд в необжалваната част са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП на 07.11.2009 г. в резултат, на което е починал съпругът на ищцата И. С. К.-р.1944 г.. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания на преживялата съпруга от загубата на К. в размер на 85 000 лева, като е редуцирал обезщетението с 2/5, с оглед приетото до този размер съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в липса на използван предпазен колан от страна на пострадалия от ПТП в причинна връзка с настъпилия фатален изход, с оглед показанията на свидетеля-очевидец на катастрофата и данните от заключението на медицинската експертиза и е присъдил общо обезщетение в размер на 51 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за задължението на съда да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства във връзка с изключително тежките душевни страдания на ищците.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1875 от 27.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2000/2012г.в обжалваната част.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.