О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 23.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1479 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. срещу решение № 3-131 от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1467/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1057/18. 07. 2017г. по гр. д. № 3029/2016г. на Бургаски районен съд и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлена молбата на касатора С. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК срещу Д. Ж. Т. за изменение на утвърдения с решение № 418/11. 03. 2010г. по гр.д. № 1480/2010г. на Бургаския районен съд режим за упражняване на родителските права и за лични отношения по отношение на родените от прекратения между страните брак деца: Т., р. на 21. 10. 2004г. и К., р. на 01. 04. 2009г., както и съединените искове за издръжка на децата, като касаторът е осъден да заплати на ответницата Т. сумата 2 016. 60 лв. – съдебни разноски пред първите две инстанции.
Т. А. С. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което молбата му с правно основание чл. 59, ал. 9 СК да бъде уважена, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Т. и К. да бъде предоставено на него, ведно с всички законни последици от този факт. Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права спрямо родените от прекратения между страните брак малолетни деца /конкретното проявление на родителските качества на двамата родители; кой от родителите полага по-големи грижи за децата и при кого те живеят; привързаността на децата към някой от родителите и заявеното от тях желание да живеят при него; предлаганите битови условия от двамата родители; здравословното състояние на родителите/ и по процесуалноправните въпроси за това как се преценяват от съда показанията на заинтересован в полза на една от страните свидетел; за това длъжен ли е съдът да съобрази целия доказателствен материал по делото и да изгради изводите си въз основа на неговата съвкупна преценка и за задължението на съда да изслуша двамата родители при спор за упражняване на родителски права съгласно чл. 59, ал. 6 СК, по които сочи разрешаването им в противоречие със задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленум на ВС, както и в приложените към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – Д. Ж. Т., подава писмен отговор, в който поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, т.е. тя е процесуално допустима.
Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни деца, мерките относно тяхното упражняване, местоживеенето на децата, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие, на 11. 03. 2010г., като съгласно одобреното от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо родените от брака две малолетни деца: Т., р. на 21. 10. 2004г., и К., р. на 01. 04. 2009г., е предоставено на майката, определени са режим на лични отношения между бащата и децата и дължимата издръжка от бащата по отношение на децата.
Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. изготвените социални доклади и приетата психолого – психиатрична експертиза, е заключил че не са налице променени обстоятелства, налагащи изменение на определените мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетните деца. Посочвайки, че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на децата, привързани са към тях, желаят да полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание, отнасят се към тях с уважение и любов, разполагат с материални условия и възможности за отглеждане и възпитание на децата и с помощта на трети лица, които обстоятелства са били налични и при утвърждаване на споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, с известно подобряване на материално – битовите условия при майката след това; че двете деца са привързани и към двамата си родители, въпреки че от 2014г. живеят с бащата, като основен повод за образуване на делото, е разгледал промененото здравословно състояние на майката – поставената през м. 03. 2016г. диагноза: „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Обсъдил е представената медицинска документация, заключението на психолого – психиатричната експертиза и гласните доказателства, след което Бургаски окръжен съд е съобразил, че заболяването на ответницата е в ремисия, след проявен еднократен остър епизод, последван от доброволно почти едномесечно болнично лечение и медикаментозна терапия и че макар да не може да се каже, че има окончателно излекуване, тя към момента не е опасна за себе си, децата и другите, показала е критично отношение към себе си, като доброволно се е подложила на лечение, при изследването на съдебните експерти – психолог и психиатър е показала добър визуален и словесен контакт, макар да е била емоционално лабилна, поради което не е налице трайно влошаване на здравословното й състояние, водещо до невъзможност да упражнява родителските права. Решаващият съд въз основа на свидетелските показания на сестрата на ответницата Д. Т. – св. Г., е установил признаци на неуважение на двете малолетни деца към майката, унизяващи достойнството й, провокирано и манипулирано от поведението на другия родител /бащата/, при когото фактически се отглеждат и възпитават децата, ценено като релевантно обстоятелство в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК в полза на бившата съпруга. Изводът за неоснователност на молбата на бащата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е направен без да са били изслушани двамата родители нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, въпреки императивното правило на чл. 59, ал. 6 СК.
Поставените от касатора горепосочени материалноправен въпрос и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да изслуша двамата родители в производството по чл. 59, ал. 9 СК съгласно нормата на чл. 59, ал. 6 СК, преформулирани съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По тези правни въпроси даденото разрешение от Бургаски окръжен съд е в противоречие с формираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, както и в постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения: № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о.; № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о.; 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о.; № 207 от 24. 07. 2013г. по гр. д. № 911/2012г. на Четвърто г.о. и др..
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3-131 от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1467/2017г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.