О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
гр. София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2650 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. А. М. от [населено място], срещу решение № 1427 от 02. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 13682/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение от 06.07.2016г. по гр. дело № 16553/2016г. на СРС, 62 състав, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата над 4680. 37лв. до сумата 8653.18лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., както и в частта, с която на ищеца М. А. М. са присъдени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 980 лв., като вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен за сумата над 4680.37 лв. до сумата 8653.18 лв. и за периода от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2016г..
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК? и Може ли въззивният съд да обосновава решението си на обстоятелства, различни от приетите от страните и да се произнася по факти и доводи, които не са твърдени в отговора на исковата молба и във въззивната жалба?. Релевира противоречие на атакувания съдебен акт със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 702 от 05.01.2011г. по гр. дело № 1036/2009 г. на ІV г.о., решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 587/2010 г. на ІV г.о., решение № 176 от 08.06.2011г. по гр. дело № 1281/2010г. на ІІІ г.о., решение № 247 от 05.10.2012г. по гр. дело № 1644/2011г. на ІІІ г.о., решение № 125 от 29.05.2012г. по гр. дело № 534/2011г. на ІV г.о., решение № 84 от 28.02.2012г. по гр. дело № 1430/2011г. на ІV г.о., решение № 200 от 23.06.2015г. по гр. дело № 6459/2014 г. на ІV г.о., решение № 80 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 6235/2015г. на ІV г.о. и решение № 40 от 15.02.2017г. по гр. дело № 2680/2016г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – [фирма], подава писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ, т. е. същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел за основателни исковете с правни основания чл. 74, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, намирайки клаузата със срок за изпитване в процесния трудов договор, прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за недействителна, поради противоречие със закона /чл. 71, ал. 4 КТ/, както и е счел, че е сезиран с оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във въззивната жалба на ответника, при което е намалил присъденото от районния съд обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение от 8 653. 18 лв. на 4 680. 37 лв. за период от 26. 01. 2016г. – 09. 05. 2016г.. Този правен извод е изведен от установените по делото според въззивния съд факти, според които ищецът през релевантния 6 – месечен период, на 10. 05. 2016г., е постъпил на работа по трудов договор за неопределено време при друг работодател, при което причинно – следствената връзка между процесното незаконно уволнение и оставането без работа е прекъсната и поради това обезщетение за времето след 09. 05. 2016г. не се дължи от работодателя. Счел е, че обезщетението за оставане без работа, дължимо от работодателя – ответник е в размер на 4 680. 37 лв., изчислено съгласно чл. 162 ГПК и за периода 26. 01. 2016г. /датата на уволнението/ – 09. 05. 2016г..
Релевираният от касатора горепосочен първи процесуалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, обусловил е правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение по него в атакуваното въззивно решение е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в т. 1 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уеднаквило предходна противоречива практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Според последното въззивната инстанция при проверка на правилността на първоинстанционното решение е ограничена от оплакванията във въззивната жалба /чл. 269, изр. 2 ГПК/, освен при нарушение на приложима императивна материалноправна норма, при констатация за каквото нарушение въззивният съд може да я приложи, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за въззивно обжалване. По процесното правоотношение нито въззивният съд е изложил доводи за приложимост на императивна материалноправна норма досежно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, нито може да се заключи наличието на такава норма, целяща обслужването и защитата на обществен интерес. Въпреки това без във въззивната жалба да са наведени каквито и да било оплаквания досежно правилността на първоинстанционното решение досежно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, в нарушение на чл. 269, изр. 2 ГПК и разрешенията по т. 1 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, СГС е ревизирал правилността на първоинстанционния съдебен акт, частично отменяйки го като неправилен, при което присъденото от СРС обезщетение за оставане без работа е намалено при условията на чл. 162 ГПК. Ето защо по отношение на горепосочения първи процесуалноправен въпрос е налице и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по формулирания от касатора първи процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1427 от 02. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 13682/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в обжалваната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.