6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 08.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.05. 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретаря
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 2690/15 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П.“ Е., [населено място] против въззивното решение на Разградския окръжен съд № 4/ 29. 04.2015 г., по в.т.д. № 16/2015 г., с което е отменено решението на Разградския районен съд № 405/ 18. 12. 2014 г., по гр. д. № 563/2014 г. и при условията на чл.271, ал.1 ГПК са уважени предявените от [фирма] срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове: по чл. 327, ал.1 ТЗ , във вр. с чл.183 ЗЗД и във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 17 286.00 лв. – непогасена част от парично задължение по фактура № [ЕГН] / 31. 05.2013 г. за извършени монтажни дейности при изграждане на тръбопроводи за захранване на „Нулеви климатични камери” в тяло 3, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2014 г. до окончателното и изплащане и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 3 457, 20 лв. – неустойка по чл. 9.1 от сключения между страните договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г., за неизпълнение на задължението по чл.4.1, като е отхвърлено и възражението на настоящия касатор за прихващане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора е срещу определената от решаващия съд правна квалификация на предявените искове, като счита същата за несъответстваща на фактическите обстоятелства в исковата молба, представляващи съответното им основание.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право:
1.1 „Следва ли при договор за строителство възложителят да се смята длъжен да подписва съответните строителни протоколи (актове)?”; 1.2 Може ли от факта на неподписването на тези актове да се прави извод в смисъл, че след като не е подписал акта, възложителят дължи това, което се претендира от него?” 1.3.”Съществува ли доказателствена презумпция, че при отказ да се подпишат актовете по строителство се прави фактически извод в смисъл, че е налице качествено изпълнение?”;
2.1”Трябва ли признанието на дълг да бъде изрично или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия?”; 2.2. Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята за конклудентно признаване на задължението?”;2.3.”Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята за „приемане на качествено изпълнение“ по договор за строителство?”
3.1. ”Трябва ли при договор за строителство страните изрично да уговорят за чия сметка се констатират и отстраняват недостатъците?”;3.2.”Как следва да се тълкува изразът „отстраняване на недостатъци“ – стеснително или разширително?”; 3.3.„Когато недостатъците не могат да се констатират по друг начин, освен чрез надлежно техническо средство, следва ли констатирането на недостатъците да се откъсва от отстраняването им и да се смята за нещо различно?”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 1.1- № 1.3 са посочени постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС,ТК: № 586 от 03.11.2008 г., по т.д.№ 282/2008 г. на І т.о.; № 147 от 30.09.2013 г., по т.д.№ 934/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и решение от 22. 06.2003 г., по гр.д.№ 43/2003 г. на Пловдивския апелативен съд.
За илюстрация на противоречието по въпрос № 2.1-№ 2.3 са цитирани решения по чл.290 и сл. ГПК на ІІ т.о.: № 100 от 20.06.2011 г., по т.д.№ 194/2010 г. и № 98/2013 г., по т.д.№ 851/2012 г. на І г.о., а по въпрос № 3.1- № 3.3 – решение № 157 от 08.11.2010 г., по т.д.№ 1135 / 2009 г., на ІІ т.о. и решение № 186 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 820/2012 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на твърдяните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и припокриване на посочените в жалбата касационни основания с основанията за достъп до касационен контрол. Алтернативно оспорва и основателността на въведените касационни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално допустима само в частта по предявения иск,квалифициран с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.183 и чл.258 ЗЗД. В останалата и част относно иска, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, същата не подлежи на разглеждане, на осн. чл.280, ал.2 ГПК. Претендираното по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД вземане за неустойка, произтича от търговска сделка и преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на въззивното решение на Р. по този иск, следва да се извърши с оглед установения минимален размер на цената, която за търговски дела е 10 000 лв., в редакцията на разпоредбата в ДВ бр.100/2010 г. В случая цената на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД от 3457.20 лв. е дори под определения в закона минимум от 5 000 лв. за граждански дела, поради което в тази му част въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника, като възложител, по сключен между страните валиден договор за изработка от 24.04.2012 г. с предмет доставка и монтаж на оборудване за изграждане на тръбопроводи по проект „Нулеви хладилни камери”, да заплати уговореното възнаграждение на ищеца, като изпълнител и доставчик. Позовавайки се на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и на заключенията на изслушаните специализирани експертизи – съдебно-техническа и съдебно –счетоводна, решаващият състав на Разградския окръжен съд е счел, че възложените на ищеца монтажни дейности са надлежно изпълнени и удостоверени с едностранно съставения от негова страна протокол, обр. 19 – частен свидетелстващ документ, доказателствената сила на който се преценява от съда по вътрешно убеждение, заедно с останалия доказателствен материал по делото, поради което е изградил правен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника за тяхното заплащане, съобразно законовото правило на чл. 266, ал.1 ЗЗД. Допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е както отсъствието на оспорени от ответника количество и вид на изпълнените монтажни дейности, така както са вписани в съставения от изпълнителя протокол обр.19, така и извършено от същия осчетоводяване на процесната фактура в дневника за покупки на дружеството, ползван за тях данъчен кредит и извършено частично плащане. Въз основа на преценката на неоспореното заключение на изслушаната съдебно – техническа експертиза, безспорното въвеждане на обекта в експлоатация и функционирането му към релевантния за спора момент, въззивната инстанция приела за неотносимо за успешното провеждане на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД твърдяното от ответника и доказано в процеса некачествено изпълнение на част от възложените заварки, поради своевременното им отстраняване от изпълнителя в съответствие с уговореното в клаузата на чл. 5.9 от процесния договор. Позовавайки се на конкретните поети от съконтрахентите задължения по сключения помежду им писмен договор, притежаващ правната характеристика на изработка, в които не фигурира заплащане на извършен радиографичен контрол от изпълнителя, а в тежест на възложителя, според чл.4.8 и чл.4.7, е осигуряването на технически надзор съобразно действащата в страната нормативна база и съответния независим строителен контрол Р. е преценил като неоснователно и своевременно въведеното от последния възражение за прихващане на претендираното вземане по главния иск със вземането му, произтичащо от заплатена услуга за радиографичен контрол на „Контрол инженеринг” [населено място] в размер на същата сума.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че от поставените от касатора въпроси значими за изхода на делото, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 201 г. на ОСГТК на ВКС, са тези, посочени в № 2.1 – № 2.3, свързани с осчетоводяването на изготвена от изпълнителя фактура, за извършените монтажни дейности, във вр. с акт, обр.19 и правните последици от същото и № 3.3. Останалите въпроси, част от които са фактически обусловени, не обосновават общата предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като в същността си възпроизвеждат под формата на въпроси оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното въззивно решение, които дори и евентуално основателни, относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на приетите за обусловили изхода на делото правни въпроси № 2.1 – № 2.3 е доказано и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид възприетото по отношение на същите различно разрешение в обжалвания съдебен акт спрямо цитираните и приложени по делото решения по чл.290 на ВКС, ТК: № 100 от 20.06.2011 г., по т.д.№ 194/2010 г. на ІІ т.о. и № 98 / 2013 г., по т.д.№ 851/ 2012 г. на І г.о.
В. критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е останал неосъществен по отношение на формулирания въпрос № 3.3. Посочените за обосноваването му решения по чл.290 и сл. ГПК на второ търговско отделение на ВКС № 157 от 08.11.2010 г., по т.д.№ 1135/2009 г. и № 186 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 820/2012 г. са неотносими, доколкото с тях е даден отговор на въпроси, свързани с процесуалната форма на упражняване правата на възложителя по чл.265 ЗЗД и дължимостта на уговореното възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД в хипотезата на изпълнена с недостатъци работа и развален едностранно от възложителя договор за изработка, каквито въобще не са били предмет на обсъждане от Р..
По изложените съображения касационното обжалване следва да бъде допуснато само за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение на определените за значими за изхода на делото въпроси № 2.1-№ 2.3 със формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика, обективирана в цитираните по- горе решения на ВКС,ТК. На касатора следва да се укаже внасянето на допълнителна държавна такса за касационното производство, която съгласно чл.18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата 345.72 лв.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 4/ 29. 04.2015 г., по в.т.д. № 16/2015 г., в частта по отношение на предявения от [фирма], [населено място] срещу „П.“ Е., [населено място] иск по чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.183 ЗЗД и чл.258 ЗЗД за сумата 17 286.00 лв., представляваща непогасена част от задължението му по фактура № [ЕГН]/ 31. 05.2013 г. за извършени монтажни дейности по договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02. 04. 2014 г. до окончателното и изплащане.
УКЗВА на касатора „П.“ Е., [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 345.72 лв./ триста четиридесет и пет лева и седемдесет и две ст./, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в определение от съда срок, касационното производства ще бъде прекратено.
СЛЕД своевременно внасяне на указаната държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на „П.“ Е., [населено място] срещу въззивно решение на Разградския окръжен съд № 4/ 29. 04.2015 г., по в.т.д. № 16/2015 г., в частта, по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 3 457.20 лв. – договорна неустойка за неизпълнение клаузата на чл.4.1 от договора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която касационната жалба на П.“ Е., [населено място] с вх. на Р. № 2268/03.06.2015 г. е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
В ОСТАНАЛАТА му част определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: