Определение №658 от 6.8.2019 по ч.пр. дело №1642/1642 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 06.08.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1618 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Й. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Б. и адв. Т. С., против решение № I-110 от 14 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1535/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място] , с което се отменя решение № 148 от 7 август 2018 г., постановено по гр.д. № 199/2018 г., по описа на районния съд в [населено място], и вместо него молбата на Т. с правно основание чл. 545, ал. 1, вр. чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване на факт с правно значение – че е завършил средно специално образование в П. „Златна нива” [населено място], професия – растениевъд, през учебната 1996 г., за което да бъде издадено свидетелство за завършено средно специално образование, е отхвърлена.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, както и че страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил прецизно и в съвкупност всички доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до грешните и необосновани крайни изводи, че на касатора не следва да се издава диплома, тъй като той не бил положил успешно зрелостния изпит по български език и литература, тъй като превратно са обсъдени доказателствата, игнорирани са съществени за спора факти и не е зачетена последователността за вземане на изпитите на учениците в училището в периода, в който касаторът се е обучавал. Подчертано е, че е установено, че касаторът е завършил пълния четиригодишен курс на обучение по специалността „Растениевъдство” в периода 15.09.1990 г. – 14.09.1994 г.; от представеното лично досие на касатора е видно, че в него са вписани резултатите от успешно положени всички зрелостни и квалификационни изпити, а резултатите са вписани от класния ръководител на касатора, което е изяснено чрез разпит пред съда; касаторът е издържал успешно държавните квалификационни изпити по теория и практика; причината за неиздаване на диплом е непредставянето на снимка. Независимо от това съдът изцяло е игнорирал съдържанието на представеното досие на касатора, а то и представените от държавния архив документи са официални свидетелстващи такива за осъществяването на отразените в тях факти. Оспорва се изводът на съда, че досието не следва да се кредитира заради липсата на подпис на изписалото оценката лице, защото тази нередовност, допусната от самото учебно заведение, е преодоляна чрез разпит на свидетел. Тъй като явяването на учениците на изпити и оценките им се записват в протоколи, съхранявани от училището съгласно приложимите законови разпоредби, само две години, неблагоприятните последици от унищожаването им се носят от касатора, защото той е лишен от всякаква възможност да установи съдържанието им, а задължението за правилно водене на учебната документация по закон е изцяло върху учебното заведение; дори да се приеме, че поради липсата на подпис досието не е официален свидетелстващ документ, то представлява частен такъв, който има материална доказателствена сила относно отразените в него неизгодни факти за страната (оценката по български език и литература на касатора е отразена на две места), която го представя – училището. Изтъкнато е, че съдът е придал изключителна тежест на изготвения от училището списък, според който касаторът е посочен като „недипломиран”, а документът съдържа изгодни за издателя му обстоятелства; неправилно е ценено съдържанието на протокол от 19.06.1995 г., с който касаторът е допуснат само до неиздържания от него изпит по математика, което се установява при съпоставката с положението на друг ученик от випуска на касатора, допуснат до зрелостен изпит със същия протокол, поради което следва да се приеме, че учениците са допуснати до все още неположения изпит. Касаторът приема съдържанието на представените досиета на други ученици за невярно и несъобразено с четиригодишния план на обучение по специалността, защото посоченото в тях означава, че са положили квалификационни изпити преди приключване на четиригодишния курс на обучение и преди да са изучавали специалните предмети, върху които се провеждат квалификационните изпити по теория и практика, и така, според съда, учениците, въпреки че са приети в четири годишен курс на обучение, могат да вземат както зрелостните изпити, така и квалификационните изпити още на третата година; освен това не е съобразено, че редът за явяване на изпити се определя не от записаното в досиетата, а от учебния план за съответната специалност, какъвто план училището не е представило; въз основа на неправилното възприемане, че посочените досиета с невярно съдържание трябва да се кредитират, съдът е приел да не кредитира и обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели относно реда за провеждане на държавните зрелостни и квалификационни изпити. Поддържа се и че съдът не е съобразил представения от държавния архив протокол от 24.06.1996 г. на педагогическия съвет на училището, в който е отразено, че непосредствено след успешното полагане на последния зрелостен изпит – този по математика, и въз основа на взетия вече зрелостен изпит по български език и литература, касаторът е допуснат до явяване на квалификационни изпити по теория и практика; игнорирана е доказателствената стойност на този протокол за установеното с него, че само учениците, издържали зрелостния изпит, се допускат до държавен квалификационен изпит, и в това число е и касаторът. Накрая се твърди, че решението е изцяло необосновано, защото не се основава на логическата преценка на закономерности и типични връзки между явленията, както и че касаторът никога не е имал достъп до досието си, а дали то е водено правилно, касае вътрешните отношения между училището и длъжностните лица, които го водят, и няма правно и житейско основание формалните нередовности в него да се вменяват в тежест на касатора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива” [населено място], както и заинтересованите страни Министерство на образованието и науката, [община] и Прокуратурата на Република България, не представят отговор на касационната жалба.
Въззивният съд съобразява следните обстоятелства: по искането на касатора за издаване на диплома за завършено образование училището назначава комисия, която установява, че касаторът се е обучавал в периода 1990-1994 г. по професия „растениевъд” и е завършил четвърти курс през учебната 1993/1994 г., в личното му досие е вписана оценка за държавен изпит по български език и литература за януарската сесия на 1994/1995 г., когато той вече не е бил ученик, незаверена с подпис на директор и заместник директор по учебната част, и без печат, за юнската сесия на 1996 г. на касатора са вписани оценки за държавен изпит по математика и държавни изпити по теория и практика, подписани от учител, но незаверени с печат и без подпис на директор по учебната част, последната страница на картона не е оформена според изискванията и заверена с печат на училището; при извършени съпоставки с картоните на други лица, явявали се на зрелостни изпити през 1996 и 1997 г., се установява заверка с подписи и печат; от представените в личното досие на касатора документи за обучението му се установява, че за четвърти курс са поставени оценки само по специалните предмети; в представен списък на дипломираните ученици, съответните лица са посочени с отбелязване срещу всяко име номер, съвпадащ с дипломите, а срещу името на ищеца е посочено недипломиран; в протокол от заседание на учителския съвет от 19.06.1995 г. за допускане на ученици до зрелостен изпит по български език и математика, касаторът е посочен; в протокол от заседание на педагогическия съвет от 24.06.1996 г. за допускане на ученици от трети курс, издържали зрелостен изпит, до държавен квалификационен изпит, касаторът е посочен и е отразено, че е завършил през 1994 г.; за периода 22.09.1994 г. – 22.03.1996 г. касаторът е бил на военна служба; според представени лични досиета на пет ученика, те са допуснати до квалификационен изпит при издържан един зрелостен изпит. Съдът приема дадените свидетелски показания за последователни, логични и непосредствени, но не ги кредитира относно невъзможността изпитите по квалификация – теория и практика, да се вземат преди успешното полагане на два зрелостни изпита, както и че касаторът не се е дипломирал единствено заради непредставяне на снимка, обосновано с представените досиета на петимата ученика. Свидетелските показания са кредитирани относно начина на съхраняване на протоколи за положени изпити, отбелязването в картоните на учениците и оформянето на картоните и авторството на записаните в картона на ищеца оценки за резултатите от държавния изпит. Според експертно заключение, в справките за протоколи от проведени изпити 1992-2001 г. липсва протокол от 25.06.1996 г. Счетено е за установено, че диплома за завършено средно образование е съставена, но документът е изготвен още преди да е ясно дали ученикът ще вземе успешно всички изпити или не, поради което не съдържа посочване на решение на зрелостна комисия и успех от положен зрелостен изпит, както и няма номер и печат на училището. Според относимата законова уредба, писмените работи от държавните (зрелостни) изпити се пазят в архива на училището две години, след което се унищожават, дипломите (свидетелствата) се подписват от директора на училището и подпечатват с печата с държавния герб; протоколите за изпит също се съхраняват две години, но безсрочно се съхраняват личните картони на учениците от девети до последния клас, регистрационни книги за издадени документи, и др. Сочи се, че относимият Правилник за професионалните училища /отм./ не определя зависимост квалификационен изпит да се полага след успешно полагане на зрелостен изпит. Съдът приема, че по делото липсват доказателства касаторът действително да се е явил на изпит по български език и литература и успешно да го е издържал – в личното досие е записано явяване на януарска сесия 1994/1995 г. български език добър 4,00, но под тази графа липсва подпис на лицето, записало оценката, независимо от свидетелските показания за изписване на оценката. Освен това се сочи, че изпитите са положени през юнската сесия на 1996 г., след отбиване на военна служба; ако касаторът е положил успешно изпит по български език и литература през 1994 г., то липсва причина той да бъде допускан до изпит на следващата сесия през 1995 г., за която се установява, че е допуснат до зрелостни изпити по български език и литература и по математика. От досиетата на останалите ученици е отречено, че за да се допусне до квалификационни изпити, ученикът задължително е трябвало да е положил успешно двата зрелостни изпита по български език и литература и по математика.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора, и уточнен от настоящия съдебен състав въпрос длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им, в който е включен и другия изрично посочен въпрос – длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Касационното обжалване се допуска, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 176 по т.д. № 1885/2015 г. II т.о., решение № 153 по гр.д. № 886/2018 г., III г.о., решение № 65 по т.д. № 1656/2013 г., II т.о., решение № 381 по гр.д. № 756/2010 г., I г.о. Едва след отговора на този въпрос би могла да се извърши преценка дали в случая е било сторено процесуалното нарушение да се направи непълно, едностранно и извадково обсъждане на събраните по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда, по който се твърди противоречие с решение № 149 по гр.д. № 1084/2011 г., III г.о., както и на проблема дали в процесния случай съдът е разгледал косвените доказателства в тяхната съвкупност, каквото задължение се има предвид в решение № 153 по гр.д. № 886/2018 г., III г.о.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Въпросът представлява ли официален свидетелстващ документ оригиналът на личното досие на Р. Т., оформено от служители в учебното заведение в рамките на процеса на обучение, изисква преценка на доказателствата по спора още във фазата на селекцията на касационната жалба за достъпа й до касационно обжалване, което е невъзможно да бъде извършено, без провеждането на публично съдебно заседание и ангажиране на становищата на страните по въпроса. Въпросът оценките, които са поставени в личното досие на ученика от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, представляват ли доказателство за успешното полагане на съответния изпит, също не може да получи категоричен отговор в настоящото производство, доколкото сам по себе си той очертава спора между страните, развил се в инстанционното разглеждане на спора, и на него може да се отговори само и единствено с решение по съществото на делото като се извърши преценка на събраните доказателства, но не е обуславящ изхода на спора в строгия смисъл на разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Противно на тезата на касатора, въззивният съд не се е основал единствено на липсата на подпис при поставените оценки, която да разколебава достоверността на досието на ученика, независимо от установеното авторство на изписването на оценката, а съдът е изложил и други аргументи, за да приеме иска за неоснователен, поради което въпросът липсата на подпис при поставените оценки води ли до недостоверност на досието, когато по делото е установено авторството чрез разпита на длъжностното лице, което е извършило съответното отбелязване, самостоятелно не е обусловил изхода на спора. При това положение не е необходимо по тази група въпроси да се извършва съпоставка с тълкуването, дадено от ВКС в цитираните от касатора решение № 76 по т.д. № 490,/2011 г., I т.о., решение № 210 по гр.д. № 2196/2013 г., I г.о.
Въпросът ползва ли се с материална доказателствена сила частният писмен документ, когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, не е обуславящ изхода на спора. Въпросът не е обвързан с казуалния контекст, доколкото липсва виждане на въззивния съд, че е налице подобен документ, който удостоверява неизгодни за издателя му факти, тъй като е прието, че съответната цифра е отразена от лице от педагогическия състав на училището, но е спорно дали това отразяване отразява действително настъпил факт. При това положение е безпредметно да се извършва преценката на съдебната практика според решение № 72 по гр.д. № 2645/2002 г., IV г.о., ВС, решение № 51 по т.д. № 528/2009 г., I т.о., ВКС, и решение № 1 по гр.д. 687/2001 г., II г.о., ВС.
Въпросът след като протоколите, установяващи успешното полагане на изпита по български език и литература, са унищожени не по вина на касатора, длъжен ли е съдът да обсъди събраните свидетелски показания, от които се установява, че въпросният изпит е взет от касатора, не води до допускане на касационното обжалване. В случая съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, като изрично е описал в коя част ги кредитира и в коя – не. При това положение не е нарушена практиката на ВКС, намерила израз в решение № 125 по гр.д. № 5734/2013 г., III г.о., сочено от касатора.
Материалноправните въпроси не водят до допускане на касационното обжалване. Пита се допустимо ли е неизправната страна да черпи права и да се освобождава от задължения в резултат на неправомерното си поведение, и може ли учебното заведение, което има задължение да води и поддържа личното досие на ученика, да черпи права и да се освобождава от задължения въз основа на допуснати пропуски от длъжностните лица, ангажирани в структурата на гимназията. Принципният отрицателен отговор би могъл да се основе само на категорично установяване, че училището е неизправна страна в случая, което е отречено в обжалваното решение, поради което хипотетичният характер на въпросите ги прави негодни като основание за допускане на касационното обжалване.
Накрая, неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Твърдението не е обосновано. Подробно са разяснени вижданията на касатора за допуснати от съда нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, но не са изложени мотиви за квалифицираната форма на неправилността, визирана в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. К. съд при своята проверка не констатира наличието на хипотезите, обхванати в нормата – прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, грубо са нарушени правилата на формалната логика. Във всеки случай очевидната неправилност следва да се установи пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без да се предпоставя от проверка и анализ на доказателствата и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото, в какъвто смисъл са твърденията на касатора.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 40 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I-110 от 14 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1535/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
УКАЗВА на Р. Й. Т. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 40 лева, като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за заплатена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top