О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.83
гр. София,04.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1113 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Николай Д. Д. срещу решение №828 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е отменено решение №285 от 23.06.2014 г. по т.д.№105/2013 г. на ОС Пловдив в обжалваната част, вместо което са отхвърлени исковете на Николай Д. Д. – за признаване нищожността на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2010 г. поради липса на предвидена форма и за признаване на установено, че със заявление вх.№20100720172624 по партидата на [фирма] в АВ-ТР на 18.08.210 г. са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на Николай Д. Д. като съдружник, вписване на Д. Н. Д. като едноличен собственик на капитала и нов учредителен акт, предявени съответно срещу [фирма] и Д. Н. Д. и срещу [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по предмет на спора – за материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса, различен от очертания в исковата молба – за нищожност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове поради липса на предписана от закона форма и за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства. Навеждат се доводи, че в представения пред АВ-ТР дружествен договор от 15.07.2010 г., подписът на купувача не е бил нотариално заверен /в удостоверителния печат на нотариуса, поставен на същата дата, не се е съдържала заверка на подписа/, като тази липса не може да бъде преодоляна чрез последващо дописване, допълване, поставяне на кръгъл печат и прочее незаконосъобразни действия върху вече извършеното нотариално удостоверяване. В този смисъл се поддържа, че изводът на въззивния съд за допусната техническа грешка при удостоверяването, отстранена впоследствие с отразяване на името на купувача в надписа на частния документ, поставен от нотариуса, потвърждаващ се според съда и от извлечението от регистъра по чл.590, ал.2 от ГПК, е в нарушение на закона, а самото дописване се явява нищожно нотариално действие по смисъла на чл.576 от ГПК. Сочи се, че необосновано е прието от съда, че липсва спор между страните, че на 15.07.2010 г. са потвърдили подписите си под процесния договор – в допълнителната искова молба изрично е оспорено потвърждаването на подписа на купувача, независимо от личното явяване на страните в нотариалната кантора, тъй като същите са извършвали и други нотариални действия. Предвид изложеното се иска обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Налице ли е идентичност между липсата изобщо на нотариално удостоверяване и нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 от ГПК. 2. За задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди всички относими доводи на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и действително съдържание. 3. При разглеждане на иск за нищожност на договор по чл.129 от ТЗ поради лиса на форма, в частност поради неизвършено нотариално удостоверяване на подписа на една от страните, кое съдържание на договора, в частта относно нотариалната заверка, следва да се счете за меродавно за неговата действителност – това, което е било съществуващо към момента на представяне на договора за вписване в ТР или съдържанието на представен в хода на производството договор, в който липсващата заверка е добавена от нотариуса в по-късен момент. 4. Допустимо ли е неизвършено нотариално действие, в частност удостоверяване на подписа на лице под документ, да бъде санирано и прието за валидно извършено чрез просто последващо добавяне на името му във вече издаденото удостоверително изявление на нотариуса в документа. 5. Допустимо ли е в производство по чл.193 от ГПК да се преодолява забраната по чл.164, ал.1, т.2 от ГПК за опровергаване съдържанието на официален документ-нотариално удостоверяване към датата, на която е отбелязано да е извършено, със свидетелски показания на длъжностното лице, в чиито правомощия попада извършването на посоченото нотариално действие, в частност – при липса на извършено нотариално удостоверяване в предвидената от закона писмена форма, допустимо ли е да се установява със свидетелски показания, че такова удостоверяване е извършено. По отношение на първи и втори от формулираните въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в решение №599 от 24.09.2010 г. по гр.д.№1720/2009 г. на ВКС ГК и в т.19 на ТР №1 от 04.01.2011 г. а по т.д.№1/2000 г. на ОСГК, решение №212 от 01.02.2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.др., спрямо третия от въпросите се поддържа решаването му в противоречие с влязло в сила решение №346/22.07.2008 г. по в.гр.д.№793/2007 г. на СГС, а по отношение на четвърти и пети – селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация – [фирма] и Д. Н. Д., заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.29 от ЗТР са отхвърлени, въззивният съд е приел въз основа на приетите писмени доказателства, заключение на СТЕ и показанията на нотариус С. Д., че при нотариалното удостоверяване на подписите на Николай Д. и Д. Д. по договора от 15.07.2010 г. за прехвърялне на дружествени дялове, е пропуснато да бъде отбелязано в надписа името на купувача Д. Д., който пропуск е бил отстранен от нотариуса 10 дни след извършване на нотариалната заверка, чрез вписване наред с името на продавача и това на купувача. Посочил е, че извършеното от нотариуса нотариално удостоверяване на подписа на купувача не се отразява върху валидността на това удостоверяване и може да бъде поправено по извършения от нотариуса начин – случаят не попада в нито една от хипотезите на нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 от ГПК, а се касае за допусната техническа грешка, която е отстранена с отразяване на името и на купувача в надписа на частния документ, поставен от нотариуса. Счел е, че направеният извод се потвърждава и от извлечението от специалния регистър по чл.590, ал.2 от ГПК, и от липсата на спор между страните, че същите са се явили лично при нотариуса, извършена е проверка на самоличността им и са потвърдени положените от тях подписи, под които са изписани собственоръчно трите им имена. По тези съображения е изложил мотиви, че договорът за продажба на дружествени дялове има предписаната от чл.129, ал.2 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите, като неоснователността на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД води до извод за неоснователност и на иска по чл.29 от ЗТР.
На първо място, с въззивното решение съдът се е произнесъл в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанията на исковите претенции и със заявеното от ищеца искане за защита.
От друга страна с оглед изложените от въззивния съд мотиви, първи, трети и пети от поставените в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – в обжалваното решение въпросите за наличие на идентичност между липсата изобщо на нотариално удостоверяване и нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 от ГПК и за меродавното, с оглед действителността на договора, негово съдържание – това съществуващо към момента на представяне на договора за вписване в ТР или съдържанието на представен в хода на производството договор, не са обсъждани, а фактическите изводи /чиято правилност може да бъде обсъждана едва при допуснато касационно обжалване/ за извършените от нотариуса действия, въззивният съд е извел и въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото пред първата инстанция експертиза. Също така е видно, че въззивният съд е процедирал в съответствие с константната практика на ВКС, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, като в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване, вкл. и по поставения от касатора втори въпрос.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора четвърти въпрос.
Даденият от въззивния съд положителен отговор на този въпрос е обусловил направения в решението извод за неоснователност на предявените искове и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. Същевременно липсва практика на ВКС – константна, а и задължителна, даваща отговор на въпроса, което обосновава извод, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №828 ат 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив.
УКАЗВА на Николай Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 139 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.