.№ 24-34-114
Дата: 04.07.2011 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т.3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 34.
ОТНОСНО: Документи, които могат да бъдат основание за коригиране на здравноосигурителен статус
Във връзка с Ваше запитване с вх. № 24-34-114 от 11.05.2011 г. по описа на ЦУ на НАП, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, считано от 01.01.2007 г. не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
За да удостоверят факта, че попадат в кръга на лица по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред Националната агенция за приходите лицата могат да представят формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
В случите когато, с оглед формиране на здравноосигурителен статус са представени документи, с които не е определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо лицата, органът по приходите следва да провери дали лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България за периодите, удостоверени в предоставените документи, за да се прецени дали не е налице трудова заетост в 2 държави-членки, която води до определяне на приложимото законодателство по реда на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 или аналогичните разпоредби от Регламент (ЕИО) № 1408/71.
Ако след проверката се установи, че лицето за периодите на трудова заетост в другата държава-членка не подлежи на задължително осигуряване съгласно българското законодателство на основание осъществяване на трудова дейност, следва информацията, съдържаща се в представените документи относно периоди на задължително здравно осигуряване да бъде взета предвид при изясняване/коригиране на здравноосигурителния статус на лицето.
Периодът на валидност на документите следва да са в миналото спрямо датата на обработка на документа, освен ако не е посочено друго.
По принцип формуляр Е104 „Удостоверение, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване”удостоверява завършени периоди, което предполага че датата, на която приключват периодите на осигуряване, пребиваване или трудова заетост трябва да бъде попълнена от институцията, издала документа. От изложената в запитването информация става ясно, че представен в НАП формуляр Е 104 няма конкретна дата за край на осигурителния период, следователно същият следва да бъде обработен и въведен с крайна дата – датата на издаване на документа.
В случай, че за посочения период орган по приходите установи, че има недължимо платени задължителни здравноосигурителни вноски, те могат да бъдат прихванати или възстановени по реда чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Европейска здравна карта/Удостоверение за временно заместване на европейска здравна картаудостоверяват правото на осигурено лице или пенсионер, както и на членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка различна от компетентната държава-членка, на обезщетения в натура.
Правото на обезщетение в натура за сметка на компетентна институция на друга държава–членка, удостоверено с горецитираните документи, предполага че лицата, притежатели на такива, подлежат на задължително здравно осигуряване съгласно законодателството насъщата тази държава.
Следователно, за периода на валидност, посочените по-горе документи могат да послужат за изясняване на здравноосигурителния статус на лицата.
По отношение на г-жа ……, с ЕГН ……. следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО (доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗО в редакцията им, която е в сила от 1 февруари 2011 г. не следва да се прилагат за периоди преди тази дата относно лицата, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.
От изложеното в писменото запитване става ясно, че на лицето е разрешено постоянно пребиваване в страната от месец февруари 2011 г., поради което на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължителни здравноосигурителни вноски за него са дължими от същата дата.
Съгласно правилата за отразяване наздравноосигурителен статус заложени в Софтуера за управление на приходите /СУП/, здравноосигурителния статус на едно лице се определя от датата на регистрацията му в регистъра на НАП, ако тя е след 01.01.2000 г. При дата на регистрация преди 01.01.2000 г., здравноосигурителния статус се изчислява от 01.01.2000 г. В случаите когатолипсва дата на регистрация, за начална дата на определяне на здравноосигурителния статус се приема 01.01.2000 г. или датата на раждане, ако е след 01.01.2000 г.
В конкретният случай, ако липсва дата на регистрация на лицето в регистъра на НАП или въведената такава е некоректна, по реда на Процедура ОК 1 „ Вписване на данни в регистъра на НАП” следва да се предприемат действия по ръчно коригиране или вписване на актуалните данни.
Документът, на базата на който може да се установи датата на възникване на задължението за здравно осигуряване в случая може да бъде удостоверението, издадено от органите на Министерството на Вътрешните работи, с което е разрешено постоянно пребиваване на лицето.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘