О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.560
гр. София,09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. и М. М. М. срещу решение №725 от 28.03.2018 г. по гр.д.№4637/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №4891 от 05.07.2017 г. по гр.д.№3656/16 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. И. М. и М. М. М. срещу ЗК „Евроинс” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата между сумите от по 80 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 15.11.2014 г., в резултата на което е загинал Ферхан Л. И. – син на ищците.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.
Ответникът по касация ЗК „Евроинс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалият син ищците и последвалата му смърт. Счел е, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е по 120 000 лв., като предвид установеното по делото обстоятелство, че е налице висока степен – 1/3 на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия /допринесъл за настъпване на вредата спрямо самия себе си, качвайки се и пътувайки през нощта и в мъгливо време в каруца, която не е оборудвана със светлоотразители, като именно това рисково поведение е проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на когото му е известен този факт или е могъл да го възприеме, при проявена нормална дължима грижа, а поемането на този предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е поведение, представляващо обективен противоправен принос, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/, е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, отхвърляйки исковете за разликата от 80 000 лв. до 120 000 лв..
С оглед изложените в решението мотиви, поставеният въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на предявените искове, като касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на възприетото от съда становище относно наличието на съпричиняване и неговата степен, с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, според която, за да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, респективно да се определи с колко да се намали обезщетението, следва да се установи конкретния принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия.
С оглед обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК касаторът не дължи внасяне на държавна такса, делото следва да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №725 от 28.03.2018 г. по гр.д.№4637/2017 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №4891 от 05.07.2017 г. по гр.д.№3656/16 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. И. М. и М. М. М. срещу ЗК „Евроинс” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата между сумите от по 80 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 15.11.2014 г., в резултата на което е загинал Ферхан Л. И. – син на ищците.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.