О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 28.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11.2016 година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1068 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 21 от 21.01.2016 г., по т.д.№ 669/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 366 от 17.06.2015 г., по т.д.№ 349/2014 г. за уважаване на предявените от Т. П. П. от [населено място] обективно съединени искове по чл.74 ТЗ, в частта относно отмяна решенията на проведеното на 25. 04. 2014 г. Общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество, настоящ касатор, за изключване на ищеца като съдружник /т. 8 от дневния ред/; за промяна на дружествения договор, в частта отнасяща се до намаляване размера на капитала със стойността на дяловете, притежавани от последния/ т.9 от дневния ред/ – и за намаляване на дружествения капитал като от общия размер на намалението със стойността на дяловете на съответните заличени съдружници, се изключи стойността на дяловете, притежавани от съдружника Т. П. П./ т.11 от дневния ред/.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на активна легитимация за ищеца – касационно основание по т.2 на чл.281 ГПК. Съображенията са, че към датата на предявяване на исковата претенция за отмяна решенията на ОС на съдружниците в дружеството – ответник, е налице предходно, неотменено с влязъл в сила съдебен акт друго решение на ОС на съдружниците от 22.11.2013 г. за изключването на ищеца, което дори и да не е било вписано в Търговския регистър към 25.04.2014 г. е произвело целените с него правни последици за страните.
Алтернативно са наведени и оплаквания за неправилност на въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, поради погрешно тълкуване на чл.140, ал.4 ТЗ.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.6 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС и решение № 56/08.09.2010 г., по т.д.№ 472/2009 г., както и че „казусът е решаван противоречиво от съдилищата”. Като израз на визираното противоречие в съдебната практика е посочено решение № 930/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, предвид възприетото различно тълкуване на нормата на чл.140, ал.4 ТЗ, спрямо тълкуването и в обжалваното въззивно решение.
Едновременно с това, като значими за изхода на делото, спрямо които са приложими всички селективни основания по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани и следните въпроси на материалното право: 2.1.”От кой момент лицето губи качеството „съдружник” , относимо спрямо членството му в търговско дружество и правата, които притежава като съдружник – от момента на положително гласуване на предложението за изключване или от момента на вписване на решението за изключването му в Търговския регистър?”; 2.2”След положително гласуване на предложението за изключване на съдружник, без да е предприета процедура по обявяване в Търговския регистър, има ли той право да завежда иск по чл.74, ал.1 ТЗ?” .
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, предвид задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е оспорил и основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от Т. П. П. от [населено място] обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, Пловдивски апелативен съд е приел, че оспорените решения на проведеното на 25.04.2014 г. Общото събрание на съдружниците в ответното търговско дружество [фирма], гр. П. – за изключване на ищеца, като съдружник и за уреждане на имуществените последици от изключването му, вкл. изменение на дружествения договор подлежат на отмяна, като противоречащи на императивна законова разпоредба – чл. 126, ал.3 ТЗ. Позовавайки се на въведеното с чл.140, ал.4 ТЗ изискване и на събраните по делото доказателства, според които от датата на регистрация на дружеството – ответник – 11.12.2008 г. до момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция ищецът Т. П. П. е вписан като съдружник, притежаващ 30 дяла от капитала на същото въззивният съд е счел за неоснователни въведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на предявения иск, обосновани с липса на активна легитимация на последния към датата на процесното ОС. Съображенията са, че с влязъл на 16.09.2014 г. в сила съдебен акт на Пловдивския окръжен съд, по т.д.№ 930/2013 год. предходното решение на Общото събрание на съдружниците [фирма], гр. П. , проведено на 22.11.2013 г. за изключване на ищеца, като съдружник, е отменено и следователно към датата на процесното ОС на съдружниците- 25.04.2014 г., на което е взето повторно решение за неговото изключване, производството по чл.74, ал.1 ТЗ е било висящо. При висящността на производството за отмяна решението на ОС на съдружниците и безспорното отсъствие на предприети от ответника мерки за заличаване в Търговския регистър вписването на П. като съдружник, според П. е достатъчно, за да се счете, че към 25.04.2014 г. между него и ЮЛ търговец е съществувало валидно членствено правоотношение. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явяват и предприетите от ОС на съдружниците, проведено на 25.04.2014 г., действия по новото изключване на ищеца чрез формиране на ново решение на този върховен орган на ответното О..
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Съгласно уредбата на касационното производство по действащия ГПК – факултативно, а не задължително същото е предпоставено от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните правен спор и по отношение на който е налице някое от основанията па чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и включен в предмета на спора следва да е обусловил решаващата правна воля на съда, а чрез нея и крайния правен резултат по конкретния правен спор.
В случая първият и вторият от така формулираните в депозираното от касатора изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК „въпроси” не удовлетворяват общия главен критерий за селекция по чл.280 ал.1 ГПК. В същността си те съдържат констатацията на жалбоподателя за неправилност на обжалвания съдебен акт, аргументирана с допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Отделно е, че и граматически тази констатация въобще няма характер на въпрос, а според задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, дори когато е формулиран правени въпрос, но той е въведен с оглед становище на страната, извън решаващите мотиви на въззивния съд, то с него не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, според цитираната задължителна практика на касационната инстанция, сама по себе си е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни критерии за селекция. Несъмнено при отсъствие на общо основание за допускане на касационно обжалване обективно не се формира противоречие между решаващите изводи в обжалвания съдебен акт и в другите съдебни решения, на които касаторът се позовава, поради липса помежду им на идентичен правен въпрос – предмет на произнасяне по същите.
Що се касае до поставените въпроси в т.2.1 и т.2.2 от изложението, то предвид предмета на спора по предявените конститутивни искове по чл.74, ал.1 ГПК те са релевантни за делото и отговарят на общото изискване за достъп до касация. В своята същност тези въпроси са свързани с активната легитимация за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ и в този см. са свързани и с допустимостта на обжалваното въззивно решение.
Предвид обстоятелството, че съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна практика на касационната инстанция, израз на която са и служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 128/ 19. 01. 2009 г., по т.д.№ 269/2009 г . на І т.о., № 46 от 22. 04. 2010 г., по т.д.№ 500/ 2009 г. на ІІ т.о. и мн.други, легитимиран да предяви иска по чл.74,ал.1 ТЗ е онзи съдружник, който има това качество към момента на вземане решението на Общото събрание, независимо дали впоследствие го е загубил, а според възприетото разрешение в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 690/ 03. 12. 2008 г., по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о.; № 39/ 15. 04.2011 г., по т.д.№ 526 /2010 г. на І т.о.; № 90 от 11.09.2009 г., по т.д.№ 439/2008 г. на ІІ т.о., № 135/09.11.2009 г., по т.д.№ 184/2009 г. на І т.о., № 100/ 04.06.2010 г., по т.д. №799/2009 г. действието на подлежащо на вписване в Търговския регистър решение на ОС на съдружниците във вътрешните отношения между последните и спрямо търговското дружество настъпва веднага – от взимане на решението от съдружниците, а не от вписването му в Търговския регистър, което вписване има действие, но по отношение на третите лица – за тях подлежащото на вписване обстоятелство се счита настъпило от вписването, обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касация за проверка на неговата евентуална недопустимост, която е служебно задължение на съда във всяка редовна инстанция – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 21 от 21.01.2016 год., по т.д.№ 669/2015 г..
УКАЗВА на ТД [фирма], гр. П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25.00 лева / двадесет и пет лева/за касационното производство.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените указания в определения от съда срок касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: